Когато стъпиш на най-високия връх и протягайки ръка усетиш, че над теб се ширят единствено небето, слънцето, звездите, добре е да сведеш очи към осеяния с неравности и болка път. И ако си искрен и смирен, ще забележиш множество невидими ръце, които са те носили при всяка изнемога, за да продължиш. Дали ще се главозамаеш или ще благодариш – само изборът да си останеш човек ще те опази от брулещия вятър на върха.

„Здравейте скъпи приятели,

Аз съм Мадлен Радуканова. През 2021 г. станах олимпийска шампионка по художествена гимнастика на олимпийските игри в Токио. Медалът е признание за много години тежък труд, но истинската награда дойде от вас, публиката. Нося в сърцето си огромна благодарност към всички, които ми помогнаха да стъпя на най-желания спортен връх.“

С тези думи диамантената шампионка обявява своята „Година на благодарността“, в която да се срещне с много деца и младежи и поне за миг да се превърне в техен вдъхновител. Всеки месец тя обещава да бъде на различно място, за да мотивира, подкрепя, съветва, насърчава, събужда мечти.

„Главното, което им казвам, е да бъдат добри, да бъдат благодарни, защото в днешно време тези две думи са изключително важни – казва Мадлен, която вече посети Плевен, Айтос и Пловдив и скоро я очаква Смолян. – Децата се нуждаят от това да срещат своите идоли, да се докосват до тях, а пък ние можем да им споделим нашия опит и то не само в спорта. Изобщо добрият пример е хубаво да се предава на малките деца.“

Мадлен знае това най-добре. Съприкосновението със златните момичета на българската художествена гимнастика, близостта на кумирите Илиана Раева и Мария Петрова, всекидневният пример на собствения й баща – футболистът Милен Радуканов, я захранват със силата да издържи, само и само един ден да стъпи на олимпийския връх.

Ала когато се намира в подножието на сбъдната си мечта, я връхлетява физическа болка с опустошителната мощ да заличи целия й съзнателен живот.

„На олимпиадата не знаехме каква е диагнозата на крака ми и смятахме, че е някакво възпаление – нищо чак толкова сериозно – спомня си Мадлен. – Усещах доста силна болка. След първото съчетание на финалите не си представях как ще изляза за второто, но стиснах зъби и знаех, че или сега, или никога. Просто сега е моментът, в който трябва да се преборя със себе си, за да може отборът ни да победи целия свят и да докаже, че ние сме най-силни и най-добри.“

А дали е допуснала дори за миг, че може и да не излезе на олимпийския килим? „Нямаше такава опция, и без един крак щях да изляза„, лаконична е тя.

Денят след олимпиадата - събуждайки се и осъзванайки, че никога вече няма да стъпиш на гимнастическия килим като състезател, настъпва истинско усещане за край.

„Със сигурност то не навява тъга, защото този етап от моя живот приключи по най-добрия начин – казва Мадлен. – А и аз още преди олимпиадата си бях казала, че тогава ще настъпи краят на спортната ми кариера. Така че за абсолютно нищо няма грам тъга – дала съм всичко на този спорт и съм взела страшно много. Щастлива съм от това, че в момента не тренирам и не ходя в залата.“

Макар и вече не като гимнастички, момичетата от ансамбъла остават свързани. Една от идеите им е да правят заедно мастър класове. Първият ще бъде във Франция, а защо не някой ден и у нас, отбелязва Мадлен. Самата тя току-що е взела изпит за съдия в своя спорт, възнамерява някой ден да се пробва и като треньор, но засега се наслаждава на свободата, на адреналина от скъпоценния олимпийски медал и на зареждащите срещи с децата.

„Всички заедно най-вероятно няма продължим в гимнастиката, тъй като някои от нас имат други цели и мечти – пояснява за съотборничките си Мадлен. – Опитваме се обаче да се задържим заедно, защото смятаме, че по този начин сме много по-силни. Така че ще правим неща, които ни свързват, и със сигурност ще продължим петте.“

А междувременно остават съпричастни на трагедията в Украйна и в лична кореспонденция по интернет вдъхват кураж на украинските гимнастички, разпръснати из страната със своите семейства. Момичетата от диамантения ни ансамбъл не изключват и възможността да отправят послание за мир по примера на много световни звезди.