Изминаха първите 100 дни от управлението на четворната коалиция между „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и Демократична България. Това се случи с усещането за турбуленция, провокирана от кризисни събития като войната в Украйна и бежанския поток към страната ни, сериозен ръст на цените на горивата и електричеството, поскъпване на стоки от първа необходимост в магазинната мрежа. Ако към това добавим проблемите в икономически план, породени от пандемията, ще дадем отговор на въпроса, защо темата не бе сред водещите в обществения дневен ред. И все пак кризите, пред които се изправиха управляващите от ноември до сега, несъмнено се оказаха по-предизвикателни от онези пред всички правителства за последните 21 години.

„Очакваше се политическа и здравна криза, а всъщност усещането за политическа криза се оказва, че може би може да бъде преборено – заяви в интервю за Радио България социологът Първан Симеонов – Усещането за здравна криза отмина, но за сметка на това дойдоха война и инфлация. Затова управляващите получиха задача с повишена трудност. Аз следя данните за общественото мнение, от които няколко параметъра са важни. Хората не искат предсрочни избори и ново правителство. В доверието към правителството ще наблюдаваме нормалните за всяко такова процеси на ерозия. Това, което виждаме, е процес на твърдо приземяване. Винаги след победа на изборите следват месеци на еуфория, последвани от приземяване. Някои колеги го интерпретират като срив, аз го считам за приземяване.“

Според политолога Светослав Малинов, важно е да съдим за правителството по уменията му да се справя с наслагващите се една върху друга кризи, а не толкова по фактите доколко изпълнява поетите си предизборни ангажименти.

„Правителството се справя частично с едни неща, доста добре с други и напълно отхвърля трети. Осмелявам се да кажа – справиха се с Ковид кризата. Когато встъпиха в длъжност преди 100 дни, основният проблем беше този и всички си мечтаеха да се намираме в ситуацията, в която сме сега – намаляващ брой нови случаи, по-малко заразени, които стигат до болница. По отношение на Украйна – не е нужна демонстрация, а искрено убеждение, че трябва да действаме като съюзници, а не да се колебаем, заявявайки, че сме принудени да действаме именно така. В момента сме в ситуация, че сме член на Европейския съюз, който директно е заклеймен като вражеска държава за Русия, но се опитваме да намерим някаква по-мека позиция“ – обясни Малинов в интервю за БНР.

Видим е и още един недостатък на правителството – неумението на премиера Кирил Петков да налага и отстоява определени теми, а във външнополитически план - да се случва онова, в което той е убеден.

„В момента лидер в правителството не изглежда да е премиерът. Вижда се как президентът Румен Радев и БСП успяват да зададат позицията на правителството относно Украйна. Корнелия Нинова пък доминира по други теми - тази за форсмажора, за борбата със спекулата и т.н“ – убеден е политологът.

Председателят на стратегическия съвет към президента Александър Маринов оцени положително способността на партиите да задържат четворната коалиция стабилна и най-вече работеща. Разкритикува обаче дейността по един от основните му приоритети – нулевата толерантност към корупцията и борбата с нея, както и проведената акция, при която бяха задържани лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова.

„По-важно е да бъдат премахнати системните причини за корупцията. Това премахване невинаги задължително е свързано с наказателното правосъдие. Разбира се, когато става дума за конкретни обвинения, те трябва да бъдат подготвени много убедително – заяви Маринов - Не виждаме нито нормативна, нито организационна, нито кадрова промяна, която да гарантира, че огромната корупция с разходването на средства по непрозрачен начин и без видими резултати ще спре.“

Коалиционният формат на управлението, както и приетият държавен бюджет, който позволява на правителството да харчи, социологът Първан Симеонов счита за преимущества в настоящата кризисна ситуация. Подобна спойка между лявото и дясното обаче може да бъде и проклятие:

„Както се вижда, по време на война има вътрешни напрежения по оста Запад-Изток. Именно то класифицира партиите като леви и десни. А в коалицията помежду им, се съдържа и шанс да разполагаш с един западен и източен крак във времена, когато трябва да балансираш. От правителството зависи дали ще се възползва от този шанс, или той ще се превърне по-скоро в проблем“, обобщава Първан Симеонов.

Снимки: БГНЕС