Млади момичета, облечени с красиви габровски носии, с венчета на главите и кошници с цветя в ръцете ще преминат в днешния празничен ден по улиците на етнографския музей на открито „Етър“. Девойките са участнички в единственото в България „Училище за лазарки“.
Идеята за образователната програма се ражда още през 2010 година, когато музеят „Етър“ решава да възроди обичая лазаруване, да приучава децата към традициите на този празник и да го представя пред широката публика.
„Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се „момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени – обяснява Виолета Янева, координатор на събитията в ЕМО „Етър“. – Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и ако тя не е била на Лазар, не може да ходи на седенки и не може да се задоми.“
Красивият пролетен празник, посветен на любовта и плодородието – Лазаровден, е в събота, в седмицата преди Великден, а подготовката за изпълнение на обичая започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение на три седмици момичетата се въвеждат в символиката на обичая, разучават обредни песни и танци, собственоръчно плетат венци, с които ще се накичат за празника.
„Опитваме се максимално да се доближим до това, което са правили нашите предци, а целта е да запознаем момичетата с обичая лазаруване и те да преживеят празника по автентичен начин – казва Виолета Янева. – Характерното за лазарските песни е че има песен за всеки член на семейството – мома, момък, булка, има специални песни когато лазарките посетят дома на кмета или на свещеника. И защото песните са много, е необходим този дълъг период на обучение.“
На самия Лазаровден девойките участват във възстановка на обичая, която се провежда в музея пред многобройна публика. Лазарките минават през работилниците на чаршията и благославят с танци и песни майсторите, които са неизменна част от празника.
Празникът има и своето продължение на следващия ден – Цветница, когато се изпълнява последният елемент от лазарския обичай – „кумичене“.
„Лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки предишния ден, и момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица. Тя е тази, която следващата година ще води лазарките. Вярва се също, че тя първа ще се задоми през годината“ – разказва Виолета Янева.
В първото издание на „Училище за лазарки“ се включват десетина девойки, през 2019-а те вече са повече от 30, а тази година броят им надмина 50. За първи път организаторите решават да надградят училището и включват момичета не само от Габрово, но и от близките градчета Дряново и Трявна.
„По традиция лазарки са били момичета над 12-годишна възраст, ние приемаме в училището деца на възраст от 14 до 18 години и това е основното и най-важно условие – уточнява Виолета Янева. – Този обред е преминаване на девойката през границата да се превърне в жена, тя заявява, че вече е готова да се сгоди и създаде семейство. Затова лазаруването на много малки момичета е несвойствено на традицията. На хората, които не знаят какво всъщност представлява този обред, им се струва симпатично деца, облечени в народни носии, да пеят и да танцуват, но не е това същността на обичая.“
За проявеното в празничния ден усърдие завършилите успешно образователната програма „Училище за лазарки“ получават и специално Уверително, че вече са моми и могат да се задомят, което, разбира се, има само сантиментална стойност.
Снимките са предоставени от ЕМО „Етър“
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..