Млади момичета, облечени с красиви габровски носии, с венчета на главите и кошници с цветя в ръцете ще преминат в днешния празничен ден по улиците на етнографския музей на открито „Етър“. Девойките са участнички в единственото в България „Училище за лазарки“.

Идеята за образователната програма се ражда още през 2010 година, когато музеят „Етър“ решава да възроди обичая лазаруване, да приучава децата към традициите на този празник и да го представя пред широката публика.

„Лазаруването е обред за посвещаване. След „преминаване“ през него момичетата вече могат публично „да се „момеят“, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени – обяснява Виолета Янева, координатор на събитията в ЕМО „Етър“. – Старите вярвания казват, че „нелазарувала мома не е мома“ и ако тя не е била на Лазар, не може да ходи на седенки и не може да се задоми.“

• „Лазаре, драго ли ти е“

Красивият пролетен празник, посветен на любовта и плодородието – Лазаровден, е в събота, в седмицата преди Великден, а подготовката за изпълнение на обичая започва още „среди пости“ или в средата на Великденския пост. В продължение на три седмици момичетата се въвеждат в символиката на обичая, разучават обредни песни и танци, собственоръчно плетат венци, с които ще се накичат за празника.

„Опитваме се максимално да се доближим до това, което са правили нашите предци, а целта е да запознаем момичетата с обичая лазаруване и те да преживеят празника по автентичен начин – казва Виолета Янева. – Характерното за лазарските песни е че има песен за всеки член на семейството – мома, момък, булка, има специални песни когато лазарките посетят дома на кмета или на свещеника. И защото песните са много, е необходим този дълъг период на обучение.“

На самия Лазаровден девойките участват във възстановка на обичая, която се провежда в музея пред многобройна публика. Лазарките минават през работилниците на чаршията и благославят с танци и песни майсторите, които са неизменна част от празника.

Празникът има и своето продължение на следващия ден – Цветница, когато се изпълнява последният елемент от лазарския обичай – „кумичене“.

„Лазарките се отправят към реката, където пускат едновременно своите венчета, направени от върбови клонки предишния ден, и момата, чието венче излезе най-отпред, се избира за кумица. Тя е тази, която следващата година ще води лазарките. Вярва се също, че тя първа ще се задоми през годината“ – разказва Виолета Янева. 

В първото издание на „Училище за лазарки“ се включват десетина девойки, през 2019-а те вече са повече от 30, а тази година броят им надмина 50. За първи път организаторите решават да надградят училището и включват момичета не само от Габрово, но и от близките градчета Дряново и Трявна.

„По традиция лазарки са били момичета над 12-годишна възраст, ние приемаме в училището деца на възраст от 14 до 18 години и това е основното и най-важно условие – уточнява Виолета Янева. – Този обред е преминаване на девойката през границата да се превърне в жена, тя заявява, че вече е готова да се сгоди и създаде семейство. Затова лазаруването на много малки момичета е несвойствено на традицията. На хората, които не знаят какво всъщност представлява този обред, им се струва симпатично деца, облечени в народни носии, да пеят и да танцуват, но не е това същността на обичая.“

За проявеното в празничния ден усърдие завършилите успешно образователната програма „Училище за лазарки“ получават и специално Уверително, че вече са моми и могат да се задомят, което, разбира се, има само сантиментална стойност.

Снимките са предоставени от ЕМО „Етър“