Бита, душевността и културата на българите от началото на XIX до 30-те год. на ХХ в. показва Регионалният етнографски музей в Пловдив. Посетителите на изложбата „Престилката – символ и апотропей“ могат да се насладят на великолепни образци на носии, ризи, престилки и чорапи от различни краища на България, събирани в продължение на 20 години от проф. Юлия Дилова и дарени на музея от нейната дъщеря.

„Колекцията е интересна, защото в нея почти не присъстват елементи на мъжкото облекло. Тя е насочена само към женската част от обществото – разказва Грозделина Георгиева от РЕМ-Пловдив. – Дрехите, които е изработвала българката, защитават тялото, а символите, които допълнително са втъкавани или изшивани върху тях, служат за предпазване от зли очи. Дрехата е своеобразен цялостен апотропей за човека, който я носи. Българите са се страхували от урочасване, затова взимат много предпазни мерки. В някои региони на България върхът и петата на чорапите са оцветявани в апотропейни цветове – червено или зелено. Шарките по полите, ръкавите и пазвата на ризите също имат предпазваща сила. Престилките и пафтите пазят кръста и детеродните органи, а украшенията за глава защитават фонтанелата, която се е смятала за най-слабото място на човека.“

• Тайните послания на българските пафти

Колекцията съдържа около 540 експоната, като над 200 са престилките от всички етнографски области на България.Защо този елемент от костюма на българката е толкова важен?

„Защото без него не може – отговаря Грозделина Георгиева. – Само в шопския регион костюмът може да съществува без престилка, но в ежедневието. На празници и важни събития задължително се слага престилка. Тя е елементът, който първо се вижда в костюма и е най-ярката част от него. В народната култура се възприема, че престилката, сложена отпред, предпазва женската утроба, а когато е съчетана с пояс и пафти, особено в сватбения ден, се смята, че е направен пълен кръг на защита на женското тяло. Защото най-важно за жената в народната култура е да се задоми и продължи рода.“

Престилката е белег за етническа принадлежност и възраст, има социална и обредна функция. Една се носи в делник, а друга – на празник.

„В различните възрасти се носят различни престилки с различни знаци по тях. Престилките на по-младите жени и невестинските са изключително ярки и пъстри. Престилката на възрастната жена е в по-тъмни тонове и с много по-малко символи върху нея, защото вече няма роля да защитава тази жена, която е изпълнила житейските си функции. Престилката е безписменият език на българката, знаковият език, който тя слага върху себе си.“

• Престилката – визитна картичка на българката в миналото

„Каталогът е един от най-красивите, които музеят ни е издавал. В него могат да се видят всички носии от колекцията на проф. Дилова, както и отделни екземпляри, които не е успяла да събере като пълен комплект – уточнява Грозделина Георгиева. – Но те са представени в каталога, защото целта е да се покаже страстта и оценката на един човек, който не е пряко свързан с историята и фолклора, но 20 години от живота си отделя на това да покаже женската красота чрез творчеството на безименния народен гений.“

Снимки: РЕМ-Пловдив