Бита, душевността и културата на българите от началото на XIX до 30-те год. на ХХ в. показва Регионалният етнографски музей в Пловдив. Посетителите на изложбата „Престилката – символ и апотропей“ могат да се насладят на великолепни образци на носии, ризи, престилки и чорапи от различни краища на България, събирани в продължение на 20 години от проф. Юлия Дилова и дарени на музея от нейната дъщеря.
„Колекцията е интересна, защото в нея почти не присъстват елементи на мъжкото облекло. Тя е насочена само към женската част от обществото – разказва Грозделина Георгиева от РЕМ-Пловдив. – Дрехите, които е изработвала българката, защитават тялото, а символите, които допълнително са втъкавани или изшивани върху тях, служат за предпазване от зли очи. Дрехата е своеобразен цялостен апотропей за човека, който я носи. Българите са се страхували от урочасване, затова взимат много предпазни мерки. В някои региони на България върхът и петата на чорапите са оцветявани в апотропейни цветове – червено или зелено. Шарките по полите, ръкавите и пазвата на ризите също имат предпазваща сила. Престилките и пафтите пазят кръста и детеродните органи, а украшенията за глава защитават фонтанелата, която се е смятала за най-слабото място на човека.“
Колекцията съдържа около 540 експоната, като над 200 са престилките от всички етнографски области на България.Защо този елемент от костюма на българката е толкова важен?
„Защото без него не може – отговаря Грозделина Георгиева. – Само в шопския регион костюмът може да съществува без престилка, но в ежедневието. На празници и важни събития задължително се слага престилка. Тя е елементът, който първо се вижда в костюма и е най-ярката част от него. В народната култура се възприема, че престилката, сложена отпред, предпазва женската утроба, а когато е съчетана с пояс и пафти, особено в сватбения ден, се смята, че е направен пълен кръг на защита на женското тяло. Защото най-важно за жената в народната култура е да се задоми и продължи рода.“
Престилката е белег за етническа принадлежност и възраст, има социална и обредна функция. Една се носи в делник, а друга – на празник.
„В различните възрасти се носят различни престилки с различни знаци по тях. Престилките на по-младите жени и невестинските са изключително ярки и пъстри. Престилката на възрастната жена е в по-тъмни тонове и с много по-малко символи върху нея, защото вече няма роля да защитава тази жена, която е изпълнила житейските си функции. Престилката е безписменият език на българката, знаковият език, който тя слага върху себе си.“
Паралелно с изложбата е издаден луксозен каталог „С любов към изтъканото“ на български и английски език. Фотограф е Чавдар Стойчев, а носиите са представени сред невероятни екстериори на село Долен в Югозападна България, където е живяла и събирала колекцията си проф. Дилова.„Каталогът е един от най-красивите, които музеят ни е издавал. В него могат да се видят всички носии от колекцията на проф. Дилова, както и отделни екземпляри, които не е успяла да събере като пълен комплект – уточнява Грозделина Георгиева. – Но те са представени в каталога, защото целта е да се покаже страстта и оценката на един човек, който не е пряко свързан с историята и фолклора, но 20 години от живота си отделя на това да покаже женската красота чрез творчеството на безименния народен гений.“
Снимки: РЕМ-Пловдив
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..