Легенди за змейове и самодиви. Предания за езера, планински върхове и манастири. Истории за необикновени човешки съдби от близкото и далечно минало, които ни карат да погледнем на живота отново като приказка, в която ежедневно се сражават доброто и злото, смелостта и простичкото съществуване. Приказка, която да преживеем и днес. Всичко това предлага последната научно-популярна книга „Предания и легенди от България“ от поредицата „Голяма книга“ на доц. д-р Веселка Тончева и доц. д-р Вихра Баева. Двете дами вече 20 години се занимават с фолклористки проучвания, като част от екипа на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. След като преди три години те събраха в „Голяма книга“ всичко по-важно и интересно около българските празници и обичаи, сега е ред и на митичните легенди и предания, обагрили нашия фолклор.
Митовете са първите истории, които се предават от човек на човек и засягат универсалните житейски теми като например сътворението на света, обяснява доц. Баева. Техни „наследници“ са легендите, а преданията се отнасят за конкретни места, хора или обекти, вкоренени в околния пейзаж да дадена местност. В нашата традиция се срещат и т.н. междинните легендарни предания, който пак са свързани с конкретно място, но имат магичен елемент – чудодейна икона или митично създание. Като пример тя дава легендата за цар Иван Шишман, който бил посечен и където паднали капки от неговата кръв бликнали чудодейни извори.
В книгата „Предания и легенди от България“ фолклористите събират 110 истории от всички географски области на страната. В начинанието много им помогнали местни жители и техни колеги по места. Част от разказите двете записвали лично на терен, докато обикалят страната и се срещат с живите носители на това знание. Доц. Баева е категорична, че издирването е било изключително интересно преживяване и двете с доц. Тончева останали изненадани, колко богата на истории е България. Наред с типично фолклорни разкази, които идват от дълбините на времето и разказват за митични същества има и такива, които се сливат със съвремието и ни държат близко до миналото.
„На мен лично ми направи силно впечатление един друг тип истории, които са може би по-малко познати и са сравнително нови. Има един устойчив мотив за бедното момче, което е сираче с тежко детство, което благодарение на своята предприемчивост и изобретателност успява да забогатее, да натрупа състояние и да стане уважаван човек в обществото, който след това развива благотворителност и помага на своите съграждани. Няколко такива личности има от различни места. Сещам се за историята на Кръстьо Шипков от Казанлък, която следва този фолклорен модел.“
Много любопитна се оказва и историята за селото Склаве, близо до Сандански. Съществува легенда, че то е родното място на гладиатора Спартак и една от местните атракции са гладиаторските игри, които се организират на стадиона по време на селския събор в средата на юни.
Това е семейна книга, която ще бъде интересна както на малките, така и на техните родители. Но най-важното за двете авторки е, че тя предлага едно виртуално пътуване из България и нейните легендарни места, което се надяват да предизвика желание и за реално приключение. Затова и отделните истории са организирани по области и след всеки разказ има кратка информация, как може да се стигне до съответното място – в някои случаи интересни скали, върхове, езера, чешми, останки от крепости, църкви и манастири. Конкретни места, които вкореняват историята в околния пейзаж. Така книгата се явява и вид пътеводител в областта на „легендарния“ туризъм, смята доц. Баева.
„Светът, в който живеем е много различен, но все пак ми се струва, че има едни изконни човешки ценности, които не са загубили своето значение и до днес. И те са свързани именно с добрината, смелостта, с това човек да не се примирява с тежката съдба и да търси начин да се справя с трудностите. Фолклорът дава едни положителни примери и за това няма да сбъркаме, ако по-често се обръщаме към него“ – категорична е доц. Вихра Баева.
Пространството за изкуство, култура и диалог "Топлоцентрала" в София се готви за грандиозно закриване на своя пети сезон с пето юбилейно издание на емблематичния фестивал "Топло фест". Под мотото "Високо във въздуха" пъстри хвърчила ще..
Тя е родена е на 28 юли 1935 г. в странджанското с. Бистрец. На 17 години се явява на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София, където е одобрена за хоровия състав на Филип Кутев. Владимирова е сред основателките на Ансамбъла за..
В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
Ясно
Разкъсана облачност