Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на българските легенди

„България се оказа изключително богата на истории“ – казва една от авторките на книгата „Предания и легенди от България“, доц. д-р Вихра Баева

Снимка: Facebook/vihra.baeva

Легенди за змейове и самодиви. Предания за езера, планински върхове и манастири. Истории за необикновени човешки съдби от близкото и далечно минало, които ни карат да погледнем на живота отново като приказка, в която ежедневно се сражават доброто и злото, смелостта и простичкото съществуване. Приказка, която да преживеем и днес. Всичко това предлага последната научно-популярна книга „Предания и легенди от България“ от поредицата „Голяма книга“ на доц. д-р Веселка Тончева и доц. д-р Вихра Баева. Двете дами вече 20 години се занимават с фолклористки проучвания, като част от екипа на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. След като преди три години те събраха в „Голяма книга“ всичко по-важно и интересно около българските празници и обичаи, сега е ред и на митичните легенди и предания, обагрили нашия фолклор.

Митовете са първите истории, които се предават от човек на човек и засягат универсалните житейски теми като например сътворението на света, обяснява доц. Баева. Техни „наследници“ са легендите, а преданията се отнасят за конкретни места, хора или обекти, вкоренени в околния пейзаж да дадена местност. В нашата традиция се срещат и т.н. междинните легендарни предания, който пак са свързани с конкретно място, но имат магичен елемент – чудодейна икона или митично създание. Като пример тя дава легендата за цар Иван Шишман, който бил посечен и където паднали капки от неговата кръв бликнали чудодейни извори.

В книгата „Предания и легенди от България“ фолклористите събират 110 истории от всички географски области на страната. В начинанието много им помогнали местни жители и техни колеги по места. Част от разказите двете записвали лично на терен, докато обикалят страната и се срещат с живите носители на това знание. Доц. Баева е категорична, че издирването е било изключително интересно преживяване и двете с доц. Тончева останали изненадани, колко богата на истории е България. Наред с типично фолклорни разкази, които идват от дълбините на времето и разказват за митични същества има и такива, които се сливат със съвремието и ни държат близко до миналото.

Вихра Баева и Веселка Тончева

„На мен лично ми направи силно впечатление един друг тип истории, които са може би по-малко познати и са сравнително нови. Има един устойчив мотив за бедното момче, което е сираче с тежко детство, което благодарение на своята предприемчивост и изобретателност успява да забогатее, да натрупа състояние и да стане уважаван човек в обществото, който след това развива благотворителност и помага на своите съграждани. Няколко такива личности има от различни места. Сещам се за историята на Кръстьо Шипков от Казанлък, която следва този фолклорен модел.“

Много любопитна се оказва и историята за селото Склаве, близо до Сандански. Съществува легенда, че то е родното място на гладиатора Спартак и една от местните атракции са гладиаторските игри, които се организират на стадиона по време на селския събор в средата на юни.

Това е семейна книга, която ще бъде интересна както на малките, така и на техните родители. Но най-важното за двете авторки е, че тя предлага едно виртуално пътуване из България и нейните легендарни места, което се надяват да предизвика желание и за реално приключение. Затова и отделните истории са организирани по области и след всеки разказ има кратка информация, как може да се стигне до съответното място – в някои случаи интересни скали, върхове, езера, чешми, останки от крепости, църкви и манастири. Конкретни места, които вкореняват историята в околния пейзаж. Така книгата се явява и вид пътеводител в областта на „легендарния“ туризъм, смята доц. Баева.

„Светът, в който живеем е много различен, но все пак ми се струва, че има едни изконни човешки ценности, които не са загубили своето значение и до днес. И те са свързани именно с добрината, смелостта, с това човек да не се примирява с тежката съдба и да търси начин да се справя с трудностите. Фолклорът дава едни положителни примери и за това няма да сбъркаме, ако по-често се обръщаме към него“ – категорична е доц. Вихра Баева.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Катя Василева, БНР-Радио София/
Снимки: Facebook/vihra.baeva

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Театрален спектакъл пресъздава преселването на бесарабските българи

Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...

публикувано на 23.10.24 в 07:15
Румен Статков ,,Самодиви”

Художникът Румен Статков в нов "Танц" със своята публика

Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..

публикувано на 22.10.24 в 09:55
Радослав Спасов

Отиде си Радослав Спасов – операторът на "Време разделно" и куп емблематични български филми

Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български  филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..

публикувано на 21.10.24 в 08:54