Брацигово не е сред известните ни туристически забележителности, затова когато човек за пръв път го посети, остава изненадан от красивите къщи и запазената му възрожденска атмосфера. Градчето е притихнало в подстъпите на Родопите сред овощни и розови градини. Тези земи са древни, пропити с история, осеяни с находки от различни епохи.

В землището на село Равногор, например, са открити 20-ина гробници от ІV-ІІ в. пр.н.е. В една от могилите е намерено и прословутото Равногорско съкровище. То се състои от 9 сребърни предмета, покрити с позлата, които са част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации. Съкровището е изложено в Пазарджишкия исторически музей, когато не пътува в чужбина.

А какво да кажем за мегалитите край село Жребичко, което е обявено за архитектурен резерват? Туристическото  дружество на Брацигово е маркирало екопътека до мегалитите край селото, която се проточва по билото на планината над язовир „Въча“, познат още като „Антон Иванов“. Преходът е 6 часа и разкрива спиращи дъха пейзажи. Наскоро общината изгради специална наблюдателна площадка над язовира, която бързо се превърна в атракция за приключенци и колекционери на селфита. 

Но Брацигово не е само красиви гледки и следи от древността. Това  е един от героичните градове на Априлското въстание /1876г./.

„В историческия музей е запазено единственото оригинално черешово топче от Априлското въстание, както и знамето на въстаниците и униформата на техния ръководител Васил Петлешков (1845 г. – 1876 г.), който загива по време на боевете за освобождението на града и околните села. В знак на признателност нашите съграждани са му издигнали паметник на мястото, където е бил убит. Имаме специален мемориален парк „Априлци“, на мястото на окопите за  отбраната на града“ - казва  Мария Пищалова от община Брацигово.

Това, с което китното градче се слави най-много е неговата архитектурна школа, която възниква още по време на османското владичество. Някога местните се славели като едни от най-добрите строители в пределите на империята. „Те са имали печат и дори специален език, като думите на езика им са запазени в специална  книга, която се съхранява в Музея на Брациговската строително- архитектурна школа в Поповата къща“, обяснява Мария Пищалова. Старинната част на града е съхранила уникални образци от тази епоха. Сред тях се откроява монументалната сграда на днешното Читалище, превърнало се в емблема на Брацигово. 

„Почти всичките ни знакови храмове от времето на османското владичество са тяхно дело. Като църквата „Св. Марина“ в Пловдив, църквите „Св. Неделя“ в Батак и в София и т.н. Нашите майстори са участвали в реконструкцията на Рилския манастир след опожаряването му, те са строили най-известните къщи в стария Пловдив, Карлово, Калофер... Интересното е, че навремето брациговските дюлгери са работили в Дубровник и оттам, по-късно, те пренесли занаята и някои особености на дубровнишката архитектурна школа на българска почва“ – допълва Мария Пищалова.

Местната гордост е църквата „Свети Йоан Предтеча“, завършена през 1833 г. от първомайстор Атанас „Насе Гърнето“. Тя се откроява с красивата си 28-метрова камбанария – най-високата на Балканския полуостров, и е оборудвана с две камбани и с часовник.

Сред архитектурните шедьоври на града е Къневата къща от XVIII век, в която се помещава етнографски музей с великолепна сбирка, проследяваща бита, поминъка, облеклото и културата на брациговци.