Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Мария Петкова за пътя към корените и свободата в… Първомай

13
Снимка: личен архив

На 1 май ви отвеждаме в Първомай. Най-старият исторически документ, в който се споменава селището е от 1576 година. Днес хората, за които този малък южен български град е дом, са малко над 12 хиляди и имат двоен повод да празнуват – Денят на труда е празник за града и дава началото на традиционните “Майски културни тържества”.


Първомай е административен център на едноименната община, в чиито състав влизат 17 населени места. Хълмисто-равнинният релеф и климатичните особености на района обуславят наличието на лека промишленост и производство на зеленчуци, технически, зърнени култури и трайни насаждения.

Град Първомай
В последно време градчета като Първомай се превърнаха в притегателно място за семейства от големите градове в страната, които търсят спокойствие и повече простор за децата си. Защото ако има нещо позитивно, което ни донесе пандемията, то е тъкмо това – възможността да работим или учим от дистанция.

Именно така – на чист въздух и далеч от стреса в големия град, са преминали тези две години за едно семейство от София, което още в началото на тревогите около Covid-19 се премества задълго в град Първомай. Заедно със съпруга и двете си деца, пътя към старата фамилна къща поема художничката Мария Петкова. 


Натам я води желанието да осигури безопасно място и безгрижни игри за децата, а и повече спокойствие в хоум офис работата на съпруга си.

“Аз съм живяла доста дълго време в София и през целия ми живот е имало моменти, в които си казвам “трябва да се махна, трябва ми въздух”. Тъй като в столицата животът е изключително забързан, това неизбежно се отразява на хората. И макар децата ми да са родени в големия град, ми се искаше да успеят да вкусят от другото – да тичат на воля, да играят с кучето в двора, да гонят жаби, да гледат светулки в тъмното и докато се стъмни да не мисля къде са и какво правят, защото имам вътрешното спокойствие, че са в безопасност.”


В Първомай художничката премества ателието си и детската школа по рисуване, на която отделя голямо внимание. В градчето открива много деца, които искат да се занимават с изкуство, а според Мария естетическото възпитание и усещането за свобода чрез изкуството трябва да започват в детството. “Творческата атмосфера в Първомай я създаваме самите ние“ – казва ни тя:


“Аз правя това, на което съм способна, старая се да давам най-доброто от себе си на своите ученици. Отначало започнах да занимавам с рисуване малко деца в града, но после се събраха повече, а те проявиха интерес и към разнообразните събития, които организирам – пленери за деца и родители. Миналата година направихме доста творчески работилници и в читалището в близкото село Брягово. С моето семейство, тъй като децата и съпругът ми пеят народни песни, се опитваме да направим една мини културна среда, към която всеки желаещ да може да се присъедини. 


Някои от възрастните жители в селото дори ме питат защо съм се захванала да се занимавам с фолклор и изкуство, след като това е не е доходна работа. Аз обаче вярвам, че това е много полезно, за да се съхраним като хора. Вътре в себе си имам голяма потребност от културна среда, за да се чувствам пълноценна. А работата с деца изключително ме вдъхновява, от тях можем да научим много, те са толкова искрени.“


Онлайн общуването прави възможна миграцията на Мария и семейството ѝ от столицата в по-малкия град, но дали технологиите са полезни за творчеството на децата? „Ако може да се извлече само ползата от компютърните технологии, това би било най-добре” – категорична е художничката от позицията на богатия си опит като педагог.

“Тъй като децата нямат граница, те свикват да стоят пред компютъра и екрана прекалено дълго време – много “хигиенично” трябва да се подхожда по този въпрос. Няма как да избягаме от виртуалното пространство, днешният свят е така устроен именно там да общуваме помежду си, но трябва съзнателно да се стремим да пазим традициите, да сме близо до природата и да слушаме душата си. Защото не всичко трябва да бъде на показ в социалните мрежи, на това уча и децата – да използват интернет с мярка.”


Семейството на Мария ще остане в Първомай и през идното лято, но наесен най-вероятно отново ще се направи крачка към София. Отново най-вече заради децата – защото специализираната подготовка в гимназиалната училищна степен все още не е на желаното ниво в много от по-малките селища в България.

Снимки: личен архив, parvomai.bg, parvomay1.sonikstart.eu, архив

Още от категорията

Пътувай, вярвай и обичай – невероятната съдба на Елена Крапчева

Нейният живот е като на кино … или като версия на "Яж, моли се и обичай", но в български вариант. А поуката е – повярвай в себе си и прегърни свободата, защото съдбата обича смелите. "Може би това, което научих през всички тези години е, че човек трябва..

публикувано на 28.06.22 в 10:00

Европейските шампиони по статистика: Искахме да представим най-всеобхватно България

След многобройните успехи на български ученици в световни олимпиади по информатика, математика, лингвистика и ред други учебни дисциплини, ето че дойде ред и за медал в областта на статистиката. Състезанието за гимназисти се организира от..

публикувано на 27.06.22 в 13:05
Теодора Марчева и Анна-Мария Иродоту

Теодора от България и Анна-Мария от Кипър – две бъдещи оперни звезди

Първия си досег с оперното изкуство Теодора прави едва на девет. Заплетената история на сцената не я впечатлява, но когато се прибира у дома, в банята опитва да наподоби пеенето на артистите. На пет години Анна-Мария започва с балет. Скоро..

публикувано на 21.06.22 в 10:11