Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Гергьовден – празникът, който изисква старателна подготовка и… кулинарни умения

Снимка: Pixabay

Гергьовден – 6 май, е най-големият пролетен празник на българите и наред с Великден, бележи началото на новата стопанска година. До ден днешен Гергьовден се посреща с радост във всяко българско семейство, независимо дали има именик или пък членовете на фамилията се занимават със земеделие.

Предците ни са свързвали деня на Св. Георги със събуждането на природата, с аромата на цветя, треви и билки, затова и светецът е определен за покровител на овчарите и стадата им, а 6 май е празник на фермерите и земеделците.

Любопитно е, че Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи, като общото е, че всички поднасят жертвено „гергьовско агне“ в чест на светеца. На този ден около празничната трапеза се събират всички близки и роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб.

Централно място на празничната софра има печеното агнешко. Задължително се слага пресен чесън и салата от свежи зеленчуци, които в момента изобилстват в градините. Старинният обичай повелява трапезата да е на открито, като на някои места хората се събират в близост до храм, параклис или оброчище, посветено на Св. Георги. Там правят курбан, а жените подреждат обредните хлябове, баници и прясно сирене. В миналото не минавал празник без да се извие и дълго Гергьовско хоро, на което хората се хващали за здраве и за плодородие през годината, а народното веселие продължавало до късно вечерта.

По стара българска традиция подготовката за Гергьовската трапеза започва от вечерта преди големия празник като се замесват обредните хлябове, а рано сутринта на Гергьовден цялата къща, дори стопанските постройки на двора се украсяват със зелени стръкове от здравец, чимшир, коприва, пелин, гергьовче, раззеленени и разцъфнали клони от люляк, бук или глог.

Днес отново ще поискаме небесна закрила от Св. Георги и ще приготвим старателно ястието с агнешко месо за празничната трапеза. И понеже народът ни е казал, че всяка работа си иска майстора, затова се обръщаме към майстора на кулинарни специалитети шеф Пеньо Иванов, който има дългогодишна практика в приготвянето на традиционни празнични ястия. Първият му съвет е да подберем внимателна доставчика на месото. Най-добре е да купуваме агнешко с доказан български произход, защото вкусът на родното производство е по-хубав, а и вероятността да купим прясно месо е по-голяма.

„Агнешкото месо крие опасности, в случай че е позастояло, защото около самата кост се образуват вредни вещества. Затова приготвянето на ястията с агнешко изискват повече време за готвене - чрез продължителната термична обработка се унищожават всякакви бактерии и патогени“, съветва специалистът в кухнята. Специално за Радио България той представя своята предпочитана рецепта за агнешко по гергьовски – пълнена плешка:

“Специфично е, че се прави плънка със зеленчуци и кайма, отваря се плешката между костта и месото и се слага плънката. След това се пече, както се готви цяло парче месо. Подправките обаче са много важни – чесън, джоджен, магданоз, розмарин, чимен и т.н. Това вече е въпрос на вкус в семейството, как да се комбинират ароматите. Но дори и малък недостатък да има в месото, което приготвяме, той задължително ще даде отражение върху вкуса на ястието, независимо че ще са унищожени всички вредни фактори при термичната обработка. Другото съществено нещо е гарнитурата към печеното агнешко месо. То най-добре се комбинира със зелена салата от марули и пресен лук. Тях вече ги има почти целогодишно на пазара, но са най-вкусни през пролетта. Салатата е свежата добавка към празничната трапеза, към нея прибавям лимон, сварени яйца и репички.“

Съветът на шеф Пеньо Иванов е поне подправките за празничната трапеза да сме отгледали сами на двора или в саксийка. Няма нищо по-ценно от зеленчуците и подправките, набрани от градината, а и само така може да сме сигурни, че те не са третирани с много изкуствени торове и препарати за растителна защита. Тъкмо стремежът към по-чиста храна и природосъобразен начин на живот е накарал Пеньо Иванов да се премести да живее на село. Истинско удовлетворение майстор-готвачът изпитва от работата в градината, където е посял всевъзможно подправки. Най-добра е реколтата му от рукола, босилек, магданоз и маточина, които ще влязат в употреба и при подготовката на собствената му трапеза за Гергьовден.

Снимки: Pixabay, личен архив

Още от категорията

Първи Фестивал на обредния хляб край Дунава

На 25 юни, сред руините на средновековната крепост Чѐрвен край Русе ще се проведе първият Фестивал на обредния хляб, организиран от Регионалния исторически музей в града. Участниците ще покажат обредни хлябове, които са неизменна част от старинните..

публикувано на 24.06.22 в 16:15

Еньовден – красива приказка за чудодейната сила на билките

Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им..

публикувано на 24.06.22 в 05:10

Филигран – изкуство, традиция, занаят пред забрава

Всяка работа си иска майстора – казва българският народ. За да станеш истински майстор трябва истински талант, отдаденост и много, много време. Години упорит труд, които да превърнат уникалния почерк на един творец в частица от традицията, която е..

публикувано на 20.06.22 в 16:35