Наскоро Вселенският патриарх Вартоломей призна Македонската православна църква, но под името Охридска архиепископия. По този начин отцепилата се през 1967 г. от Сръбската православна църква Македонска църква вече не е схизматична и тайнствата венчавка, кръщене и погребение са канонични. Това важно църковно събитие премина някак незабелязано покрай съзнанието на българите, повечето от които едва ли са чували, че Охридската българска архиепископия е създадена през 1018 г. като правоприемник на българската Преславска патриаршия от император Василий ІІ, известен още като Българоубиец.

Според исторически източници, след като завладял България, Василий II понижил статута на патриаршията в ранг на архиепископия със седалище в Охрид, но все пак запазил нейната самостоятелност и дал на предстоятеля ѝ титлата "Архиепископ на Охрид и цяла България". Повечето нейни свещеници и монаси са били българи, но след първия архиепископ – Йоан Дебърски (1019-1037), за архиереи били ръкополагани византийски духовници. В книгата на немския изследовател Хайнрих Гелцер "Охридската патриаршия. Дела и документи", издадена в Лайпциг през 1902 година четем, че автокефалната архиепископия Охридска и на цяла България "принадлежи към най-блестящите спомени на българската нация". След като просъществувала 749 г., тя била унищожена със султански ферман през 1767 година, а нейният диоцез бил присвоен от Цариградската патриаршия. Два века и половина по-късно, Охридската архиепископия е възстановена, но с каква цел и какъв е залогът?

"Естествено, за да има канонична приемственост, македонците настояват, че те са наследници на Охридската архиепископия, което е нормално, тъй като средището на тази архиепископия е в Македония – посочва журналистът Горан Благоев пред bTV. – Тази архиепископия обаче не би била възможна, ако я нямаше църквата на Първото българско царство. Във всички документи на Василий ІІ Българоубиец изрично се казва: "Ние заварихме главата на тази църква в Охрид."

Според Устава на БПЦ, "Българската Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима." Затова и българските историци са категорични, че признаването на Македонската църква като Охридска архиепископия е посегателство над историческата ни памет. Сред тях е и проф. Дарина Григорова, преподавател в Историческия факултет на СУ "Климент Охридски":

"Това е нашето духовно наследство, защото Българската православна църква е първоприемник на Българската охридска архиепископия. Това е част от войната срещу православието и чрез Вселенския патриарх това вече се случи и в Украйна с признаването на разколниците от негова страна. Сега ударът е по нашата Църква и пак по православието. Мисля, че трябва да има някаква реакция. Освен Българската православна църква, мисля, че и обществото трябва да бъде поразбудено, защото това е поругаване на нашата духовна памет. Това е политиката на Вартоломей, който прие разколниците от Украинската православна църква, които са срещу самата Украинска православна църква."

Историкът медиевист проф. Христо Матанов разглежда признаването на Македонската православна църква не толкова като на противовес на БПЦ, а като на заплитане на голямата геополитическа интрига между Московската патриаршия, Украинската патриаршия, Македонската църква, Сръбската патриаршия и Българската патриаршия. "Публична тайна е, че Вселенският патриарх играе по американски правила, а моментът за решението едва ли е избран случайно – отбелязва проф. Матанов в интервю за БНР Пловдив. – Независимо че религиозната тема не се намесва толкова пряко, Вселенският патриарх очевидно иска с този акт да подкрепи Украинската църква, макар и индиректно."

• Призната е Охридската, а не Македонската архиепископия

"Ако бъде дадено името Охридска архиепископия на Македонската църква, това за нас ще е много лошо – коментира пред БНР Ловчанският митрополит Гавриил. – Това би ни лишило от огромна част от нашата църковна история и от нашата правосубектност."

"Решението на Вселенската патриаршия трябва да бъде много точно преведено, за да знаем какво е казано, но ясно е, че Вселенският патриарх възстановява евхаристическото общение с охридския архиепископ и народа, тоест признава каноничния статут на Македонската православна църква. Иначе в самото решение никъде точно не е определено името ѝ, но се споменава като Охридска църква. Трябва да се види как ще реагира и Сръбската църква, защото на нея пък е възложено уреждането на административните въпроси. Трябва да видим и тя какво ще реши", допълва ловчанският митрополит.

"Според мен това решение създава повече проблеми – посочва от своя страна журналистът Горан Благоев, според когото БПЦ е пропуснала възможността да признае като дъщерна македонската още през 2017 г. и сега ще бъде принудена да приеме независимостта ѝ. – Какво означава, че признава църква с името на територията на държавата, в която я няма думата за принадлежност към самата страна. Има принцип на поместност, тоест на даденото място, дадената държава и територия. Затова титлата на нашия патриарх е митрополит Софийски, тоест местоседалището му е София и е патриарх български, като се има предвид територията, не етноса. По същия начин е и Македония – архиепископ Македонски, митрополит Скопски. Македонците ще имат проблем точно с името на църквата си, защото, ако названието Охридска архиепископия е само за територията на Македония, какво става с трите епархии на македонската църква извън Македония, които са в САЩ, Канада и две в Австралия, те са също част от тази църква.“

Каква ще бъде реакцията на Сръбската православна църква, която създаде също Охридска архиепископия – можем само да гадаем. А що се отнася до нашата църква – докато не се възстанови Негово Светейшество патриарх Неофит, няма как да има официална позиция.