Опознаването на непознат език, история и култура поражда близост – независимо дали в основата ѝ стои научен интерес, обикновено любопитство или случайна среща. А когато този досег с чуждото духовно наследство прерасне в професионален път, той не само разширява нечий личен кръгозор, но има силата и да въздигне цял един народ.
Според учените българистиката играе основна роля както при изграждането на съвременния образ на България, така и за мястото ѝ в развитието на европейската и на световната цивилизация. За съжаление, заради новите геополитически реалности в последните няколко десетилетия се наблюдава понижен интерес към тази научно-изследователска област от страна на чуждестранните изследователи, установяват те. Един международен академичен форум от последните дни обаче възроди надеждата, че българистиката все още има място в университетите – не само на Стария континент, но също в Азия и Америка.
Конференцията "Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи", организирана от Съвета за чуждестранна българистика към БАН, събра на онлайн среща представители българистични центрове в Япония, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Канада. Проф. Анисава Милтенова от Института за български език на БАН разказва за установената практика в изучаването на българския език и култура в Азия и Северна Америка, датираща от втората половина на ХХ век:
"В Китай българистичните изследвания и интересът към преподаването на български език имат дълга история, която започва през 1961 г. в Пекин. До днес българистика там са завършили 229 възпитаници с бакалавърска степен и други десет с магистърска. Интересни контакти имаме и в Япония– в Сапоро съществува специален център за научни изследвания, където се провеждат научни посещения, обмен на учени. И в Китай, и в Япония интересът е предимно към средновековния период на българския език и литература. Традицията на средновековните текстове е някак много близо до тяхното разбиране и култура и тези текстове не само се изучават, но и превеждат. Същото е и в Южна Корея, където редовно имаме лектори в Университета за чуждестранни изследвания "Ханкок" в Сеул. Тук трябва да включим също Северна Америка с нейната Асоциация по българистика, създадена през 1971 г."
Проф. Анисава Милтенова казва още, че българистите са нашите посланици по света.
"Всъщност образът на България достига до отделните държави чрез българистиката – изтъква тя. – Тези учени представят лицето на страната ни в областта на историята, езика, литературата, преводите, чрез съставянето на антологии от произведения на български писатели от далечното Средновековие до съвременността, различни видове участия в общи конференции и работни срещи, обмяна на теми."
Няма действащи пожари в страната, съобщиха от вътрешно министерство. Пожарът в ямболските села Воден, Крайново и Странджа е локализиран по всички фронтове. Във вторник ще се направи обход и ако няма активни огнища, техниката и личният състав ще бъдат..
Видинското село Гомотарци има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума поразила голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали..
За кулинарно вдъхновение може да служи видео готварска книга, представяща 50 традиционни рецепти от старопланинските гранични райони в България и Сърбия. Гастрономията на Стара планина е характерна с използването на малък брой съставки, за да се създаде..
През последните две седмици пожарите в България изпепелиха стотици хиляди декара с дървета, десетки къщи в Странджа пострадаха, цели стада бяха..
Полицейско куче, обучено да открива експлозиви, и неговият водач Богдан Димитров от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са вече в Париж и..
Само след два дни светът ще бъде Олимпиада и всички погледи ще са отправени към спортните съоръжения в Париж. А ние се връщаме назад в историята по..