Опознаването на непознат език, история и култура поражда близост – независимо дали в основата ѝ стои научен интерес, обикновено любопитство или случайна среща. А когато този досег с чуждото духовно наследство прерасне в професионален път, той не само разширява нечий личен кръгозор, но има силата и да въздигне цял един народ.
Според учените българистиката играе основна роля както при изграждането на съвременния образ на България, така и за мястото ѝ в развитието на европейската и на световната цивилизация. За съжаление, заради новите геополитически реалности в последните няколко десетилетия се наблюдава понижен интерес към тази научно-изследователска област от страна на чуждестранните изследователи, установяват те. Един международен академичен форум от последните дни обаче възроди надеждата, че българистиката все още има място в университетите – не само на Стария континент, но също в Азия и Америка.
Конференцията "Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи", организирана от Съвета за чуждестранна българистика към БАН, събра на онлайн среща представители българистични центрове в Япония, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Канада. Проф. Анисава Милтенова от Института за български език на БАН разказва за установената практика в изучаването на българския език и култура в Азия и Северна Америка, датираща от втората половина на ХХ век:
"В Китай българистичните изследвания и интересът към преподаването на български език имат дълга история, която започва през 1961 г. в Пекин. До днес българистика там са завършили 229 възпитаници с бакалавърска степен и други десет с магистърска. Интересни контакти имаме и в Япония– в Сапоро съществува специален център за научни изследвания, където се провеждат научни посещения, обмен на учени. И в Китай, и в Япония интересът е предимно към средновековния период на българския език и литература. Традицията на средновековните текстове е някак много близо до тяхното разбиране и култура и тези текстове не само се изучават, но и превеждат. Същото е и в Южна Корея, където редовно имаме лектори в Университета за чуждестранни изследвания "Ханкок" в Сеул. Тук трябва да включим също Северна Америка с нейната Асоциация по българистика, създадена през 1971 г."
Проф. Анисава Милтенова казва още, че българистите са нашите посланици по света.
"Всъщност образът на България достига до отделните държави чрез българистиката – изтъква тя. – Тези учени представят лицето на страната ни в областта на историята, езика, литературата, преводите, чрез съставянето на антологии от произведения на български писатели от далечното Средновековие до съвременността, различни видове участия в общи конференции и работни срещи, обмяна на теми."
Отговор на въпроса защо не е завършена процедурата за назначаването на предложения от външно министерство кандидат за български посланик в Украйна трябва да се търси от ведомството. Това посочват от прессекретариата на президента Румен Радев по повод..
Съпредседателят на ДПС и председател на парламентарната група на движението Делян Пеевски е изпратил до вътрешното министерство и агенцията за национална сигурност доклада за дейността на Временната комисия от 49-ия парламент за разследване на..
Българите изпреварват своите съседи, изминавайки зад волана средно годишно над 21 000 км, предаде БГНЕС. Зад тях по километраж са сърбите, които изминават годишно 20 028 км. Румънците изминават 20 338 км. Унгарци и хървати също пътуват по-малко -..
През последните две седмици пожарите в България изпепелиха стотици хиляди декара с дървета, десетки къщи в Странджа пострадаха, цели стада бяха..
Полицейско куче, обучено да открива експлозиви, и неговият водач Богдан Димитров от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са вече в Париж и..
Само след два дни светът ще бъде Олимпиада и всички погледи ще са отправени към спортните съоръжения в Париж. А ние се връщаме назад в историята по..