Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пиер Колио: Франкофонията в България е франкофония на сърцето

Пиер Колио
Снимка: БНР

От септември 2021 г. Пиер Колио е директор на Френския културен институт и съветник по сътрудничеството и културната дейност към Френското посолство. Повод за срещата ни беше отминалата  наскоро Европейска нощ на музеите, но това ни позволи да опознаем по-добре френския дипломат и да разберем как се чувства в България...

Преди да дойде в София, дългата му дипломатическа кариера го отвежда в Гвинея, Канада, Йордания, Кувейт, Япония, която особено го е впечатлила със своеобразността и естетиката си, начина на живот, връзката и представите си за Франция. Кариерата му на дипломат го среща и с България още през 80-те години на м.в., когато се занимава с научно и техническо сътрудничество с източноевропейските страни.

Променила ли се е за това време България?

Според Пиер Колио действително са настъпили значителни изменения, което е неминуемо предвид различния политически контекст. Присъединяването към ЕС е довело до политически, обществени и икономически преобразувания с положителен знак за българското общество.

"Не съм си и помислял, че веднага след смяната на режима през 1991 г. първото решение на България ще бъде да се присъедини към Международната организация на франкофонията, на която е пълноправен член от 1993 г. В България все още има същинска франкофония и франкофилия – разказва Пиер Колио. – Според мен франкофонията в България идва от сърцето. Струва ми се, че при българите чувствата надделяват над разума и за мен това е положително качество, а франкофонията е избор, направен от сърце, а не продиктуван от рационални или икономически съображения."

Платон например говори за любовна лудост, но директорът на Френския институт обясни и значението на заглавието на френската дигитална колекция Micro-folie (букв. "микро-лудост"), осъществена от музея "Ла Вилет" в Париж и изложена в Регионалния исторически музей в София до 15 октомври. 



Folie тук препраща към наименованието на популярните в края на 19 в. павилиони или малки постройки в градините на аристократите и заможните семейства от буржоазията – затворени пространства, където хората са се събирали и са разговаряли по различни теми. Това е и замисълът на изложбата Micro-folie – затворен свят, където посетителят се натъква на цяла култура. 



Що се отнася до културните различия, особеностите на България и Франция
, за Пиер Колио всичко е относително:

"Като дипломат трябва да се претопите в културата на страната, където се намирате. Сравненията са неизбежни, но главното е нещата да се разглеждат в контекста им. Естествено, има разлики, но те са неизменна част от българската култура и история. Не бива да се сравнява механично, да казваме, че е по-добре или по-зле, а да приемаме нещата, каквито са, да ги разберем и да адаптираме собственото си поведение, да релативизираме."  

В София любимото място на дипломата е квартал "Лозенец", където живее. Въодушевяват го зеленината, животът на квартала, социализацията, за която спомагат и разходките с двете му кучета – култура, която според него се е загубила в Париж.

Снимки: БНР, sofiahistorymuseum.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Цветан Найденов – един българин в Шаолин

Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..

публикувано на 02.04.24 в 11:15

Боряна Мургина: Логопед е нужен и за българчетата от неделните училища в чужбина

Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..

публикувано на 28.03.24 в 12:10
Анита Екенова

Анита Екенова от Лион: С народния танц на сцената усещам, че нося цяла България със себе си

Ако българската държава трябваше да инвестира средства, за да направи 11 събития, посветени на българските празници и фолклор в Милано, да организира още толкова прояви в Мюнхен, в Копенхаген, в Лион, Атина или където и да било още в Европа, какъв ли..

публикувано на 21.03.24 в 06:30