Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пиер Колио: Франкофонията в България е франкофония на сърцето

Пиер Колио
Снимка: БНР

От септември 2021 г. Пиер Колио е директор на Френския културен институт и съветник по сътрудничеството и културната дейност към Френското посолство. Повод за срещата ни беше отминалата  наскоро Европейска нощ на музеите, но това ни позволи да опознаем по-добре френския дипломат и да разберем как се чувства в България...

Преди да дойде в София, дългата му дипломатическа кариера го отвежда в Гвинея, Канада, Йордания, Кувейт, Япония, която особено го е впечатлила със своеобразността и естетиката си, начина на живот, връзката и представите си за Франция. Кариерата му на дипломат го среща и с България още през 80-те години на м.в., когато се занимава с научно и техническо сътрудничество с източноевропейските страни.

Променила ли се е за това време България?

Според Пиер Колио действително са настъпили значителни изменения, което е неминуемо предвид различния политически контекст. Присъединяването към ЕС е довело до политически, обществени и икономически преобразувания с положителен знак за българското общество.

"Не съм си и помислял, че веднага след смяната на режима през 1991 г. първото решение на България ще бъде да се присъедини към Международната организация на франкофонията, на която е пълноправен член от 1993 г. В България все още има същинска франкофония и франкофилия – разказва Пиер Колио. – Според мен франкофонията в България идва от сърцето. Струва ми се, че при българите чувствата надделяват над разума и за мен това е положително качество, а франкофонията е избор, направен от сърце, а не продиктуван от рационални или икономически съображения."

Платон например говори за любовна лудост, но директорът на Френския институт обясни и значението на заглавието на френската дигитална колекция Micro-folie (букв. "микро-лудост"), осъществена от музея "Ла Вилет" в Париж и изложена в Регионалния исторически музей в София до 15 октомври. 



Folie тук препраща към наименованието на популярните в края на 19 в. павилиони или малки постройки в градините на аристократите и заможните семейства от буржоазията – затворени пространства, където хората са се събирали и са разговаряли по различни теми. Това е и замисълът на изложбата Micro-folie – затворен свят, където посетителят се натъква на цяла култура. 



Що се отнася до културните различия, особеностите на България и Франция
, за Пиер Колио всичко е относително:

"Като дипломат трябва да се претопите в културата на страната, където се намирате. Сравненията са неизбежни, но главното е нещата да се разглеждат в контекста им. Естествено, има разлики, но те са неизменна част от българската култура и история. Не бива да се сравнява механично, да казваме, че е по-добре или по-зле, а да приемаме нещата, каквито са, да ги разберем и да адаптираме собственото си поведение, да релативизираме."  

В София любимото място на дипломата е квартал "Лозенец", където живее. Въодушевяват го зеленината, животът на квартала, социализацията, за която спомагат и разходките с двете му кучета – култура, която според него се е загубила в Париж.

Снимки: БНР, sofiahistorymuseum.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Силсила Махбуб

Отношението към бежанците от Близкия изток се нуждае от промяна

Животът на милиони хора по света, които живеят в низ от житейски предизвикателства – война, глад, бедност, изглежда неразбираем за Западния свят, част от който е Европа и България. Затова и приемаме разказите за подобни човешки съдби по-скоро като..

публикувано на 06.02.24 в 11:25
Джулия Тони Стоянова

Как Джулия от Варна стана най-добрият комедиен продуцент в Чикаго

В началото на януари тази година една българка беше "коронясана" за "Най-добър комедиен продуцент в Чикаго за 2023" по време на Годишните награди за стендъп комици на чикагското списание "The Comedy Gazelle". "Благодаря на Чикаго, че гласува за мен...

публикувано на 02.02.24 в 11:05

Оксана и Иван Желяпови – баща и дъщеря с кауза да помагат на бесарабски българи в Молдова

Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна..

публикувано на 24.01.24 в 11:05