Отново е 2 юни, ден в който свеждаме глава за почит пред героите, загинали за свободата на България. На този ден отново прозвучават сирените, отново си припомняме бунтовните песните, носим цветя и венци пред паметниците на Ботев и Левски – двамата най-велики герои, дали живота си за свободата на България.
Дали обаче да не обърнем поглед назад и по-добре да се вгледаме в историята ни, която казва, че тъкмо на 2 юни в битка с врага във Врачанския балкан загива поетът и революционер Христо Ботев. Той пада пронизан от вражески куршум и завинаги остава на лобното си място. За да спазят традицията, днес много патриотично настроени българи ще се качат до върха, за да положат венци и цветя пред паметника на героя, отново ще звучат патетични слова и ще се припомнят драматични сцени от историята. Обаче ние в свободна и независима България още сме далеч от идеалите на поета, сред които той над всичко е поставял истината.
Стремежът към тази заветна Ботева "правда" ни е още по-важен днес – в това са убедени авторите на поредица от документални филми "Незабравимата България", в които се разглежда и една доста заобикаляна тема, а именно за гибелта на героя. Автор е режисьорът документалист Искрен Красимиров, който по повод 2 юни представя и първата си книга, озаглавена "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи". В нея, на базата на документи и свидетелски показания от съвременници, Красимиров прави почти криминално разследване.
И въпреки че темата е болезнена, той се насочва към нея, защото смята, че сега, 146 години след смъртта на революционера, ние му дължим истината. "Затова, колкото и фактите да са нелицеприятни, трябва да ги признаем – оказва се, че Ботев е убит от свои четници, а те си имат имена, не е целият народ виновен за едно такова предателство" – казва Искрен Красимиров:
Не всички историци отбягват болезнената тема. Например проф. Пламен Митев, който написа и предговора към книгата, поддържа официалната теза, но казва, че моите търсения са навременни и полезни. Малко хора знаят, че са били съставяни три официални комисии, които твърдят, че Христо Ботев загива от вражи куршум при неизяснени обстоятелства. Но в нея има много неяснота и тя веднага буди подозрения. Сега има голям интерес обществото да узнае истината и може в скоро време да се състави нова, четвърта официална комисия, с участието на по-широк кръг участници. Те ще анализират фактите, защото е важно веднъж завинаги да получим отговор на въпроса – кой уби Ботев? Също се надявам, че догодина, когато честваме 150 години от обесването на Васил Левски, ще постигнем истината и по въпроса – кой предаде Апостола“.
Всеки ден трябва да се сещаме за идеалите на Левски и Ботев, а не един ден, определен за това – казва още Искрен Красимиров. Както много хора в този делничен 2 юни той няма да се качи до лобното място на Ботев, но може да направи много повече:
"Силно се надявам, че мисията, на която съм се посветил, ще даде плод някой ден. Аз често съм сред децата и да ги уча на родолюбие, чрез заветите на Ботев и Левски. Даже заради физическата ми прилика с Ботев в детските градини мислят, че Ботев е оживял и е дошъл при тях. А иначе съвременното робство всеки го чувства на плещите си, то няма определено име, но ни прави зависими и ни спъва развитието. Историята май се повтаря – както тогава сме били под османско, сега сме под друг вид робство. Така че в никакъв случай Ботев не би се съгласил с нашето примирение и мълчание. Да не забравяме, че и Левски, и Ботев са имали една мечта – в свободна България всички да живеем равноправно, да се почитаме и обичаме като братя и заедно да градим тази нова България."
Снимки: facebook/iskrenkrasimirov23
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..