Празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил е на 3 юни. В нощта срещу 4 юни в някои села в Странджа и до днес се извършва обичаят Нестинарство – танц с боси крака върху жарава.

• "Вярвай и не задавай въпроси!" – нестинарското тайнство

Подготовката за празника на свети Костадин, както го наричат в Странджа, започва в ранни зори с "обличане" на нестинарските икони с ярко червен плат, украсен с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите между нестинарските и църковните икони – дръжките са задължителни при нестинарските.

• За нестинарството – разказ от първо лице

Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се изпълнява обикновено на тъпан и гайда. Една от автентичните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – тъпан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и присъства на целия обичай. Композиторът, тогава 30-годишен, вече е избрал сюжета на своята танцова драма "Нестинарка" и е написал част от музиката, но решава да изучи на място тайнствения нестинарски обред. В спомените си той описва силното въздействие на музиката, танца, мистичната атмосфера, усещането за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си настрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от основните теми в "Нестинарка", истински шедьовър в българската музикална литература.