Празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил е на 3 юни. В нощта срещу 4 юни в някои села в Странджа и до днес се извършва обичаят Нестинарство – танц с боси крака върху жарава.
Да припомним също, че през 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища – България".Подготовката за празника на свети Костадин, както го наричат в Странджа, започва в ранни зори с "обличане" на нестинарските икони с ярко червен плат, украсен с цветя. С тържествено шествие, иконите се носят към извор с лековита вода – аязмо и там ритуално измиват дръжките им. Това е една от разликите между нестинарските и църковните икони – дръжките са задължителни при нестинарските.
Привечер, нестинарите отиват в параклиса, където се съхраняват иконите на св. св. Константин и Елена и други нестинарски светци.Постепенно се събират хората от селото, а музиката, която звучи, се изпълнява обикновено на тъпан и гайда. Една от автентичните мелодии, които съпровождат обичая преди десетилетия, са записали Костадин Варимезов – гайда и Огнян Василев – тъпан. Същата мелодия нотира Марин Големинов, когато посещава с. Българи и присъства на целия обичай. Композиторът, тогава 30-годишен, вече е избрал сюжета на своята танцова драма "Нестинарка" и е написал част от музиката, но решава да изучи на място тайнствения нестинарски обред. В спомените си той описва силното въздействие на музиката, танца, мистичната атмосфера, усещането за дълбоките корени на тази традиция. Споделя, че захвърлил фотоапарата и магнетофона си настрани и се заловил на нестинарското хоро. По-късно тази мелодия ще стане една от основните теми в "Нестинарка", истински шедьовър в българската музикална литература.
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори,..