Любовта на един италианец към животните и недокоснатата природа на Рила са превърнали едно китно село в истински рай за малки и големи. То се казва Маджаре и се намира в подстъпите на планината, недалеч от известния курорт Боровец. От няколко години, тук ехти … бодър магарешки рев, защото в селцето живее многочислено магарешко семейство. За него се грижат Микеле Крешентини и партньорката му Оксана. Той е италианец, тя – бесарабска българка и заедно успяват да осъществят своята мечта. Преди няколко години те създават магарешка ферма, която изпълва ежедневието им с ведрина и смисъл.
Той е родом от италианския град Пезаро. Преди десетина години пристига по работа в София, после се установява в Самоков. Запознава се с Оксана и през 2018 г. се сдобиват с красива къща в близкото селце Маджаре. Признава, че в началото му било трудно да свикне с новата действителност, липсвали му близките, семейството в Пезаро. "Българите са като сънародниците ми в Южна Италия" – казва за Радио България Микеле, и добавя:
"Това са хора гостоприемни, готови да ти помогнат, но все пак сме с различни култури и начин на мислене. Това понякога те затруднява, защото могат да са и доста уклончиви. Обичат да казват "Няма проблем, няма проблем!". Но често се оказва, че проблем има! И в някои случаи това създава пречки. Много приличате на неаполитанците и на сицилианците, които са сърдечни и гостоприемни. И там я карат малко по-полека. Но стане ли дума за работа, изникват затруднения" – казва италианският предприемач.
Микеле е пленен от пейзажите на Рила и е посветил свободното си време на една благородна цел – отглеждане на магаренца, чиито стопани се чудят как да се отърват от тях. За целта с партньорката му започват да издирват животни от цялата страна, с идеята да развиват магарешки туризъм по италиански модел.
"Италия преди около 20 г. беше като България сега, в смисъл, че и там това животно започна да изчезва, покрай разпространението на селскостопанската техника, която замени магарешкия труд. Но през последните години в Италия стана особено популярен т.нар. бавен туризъм сред природата, с помощта на магарета и сега тези животни излизат на сцената" – разказва Микеле.
Магаренцата от Маджаре участват в образователни инициативи с децата от училища в Самоков и София. Те пристигат във фермата, за да общуват с дългоухите и да се разхождат с тях по красивите пътеки на Рила. "Децата са по-предразположени да изживеят това приключение по един по-натурален и див начин – палатката, огънят, да общуваш с животното, да се грижиш за него, да го храниш, да опознаваш природата – това за тях е невероятна емоция" – продължава Микеле. Освен това, малки и големи се включват в различните турове с продължителност от един час до 6-9 дни. Има магарешки маршрут от село Маджаре до Банско. Организира се и преход в Родопите от Девин до Пловдив и друг в Стара планина под наслов "Магарето и розите". При него пътешествениците тръгват от Беклемето (в Стара планина) и стигат до Казанлък, за да участват в Празника на розата, който се провежда всеки първи уикенд на юни месец.
Хубавото, според Микеле, е че магарето се движи бавно, то е натоварено, но не прекалено, с багажа на туристите, а те през цялото време спокойно се наслаждават на панорамата, снимат, почиват си и общуват с природата. "За жалост, през тези две години на ковид и покрай войната в Украйна, нещата са в застой по отношение на чуждите туристи" – казва Микеле . Чак сега започват да се проявяват признаци на оживление. Това лято фермата очаква италианска група, която ще пристигне в селото, чрез партньорски туроператор от Ботуша. Но Микеле и Оксана работят и по други проекти, които са на път да превърнат Маджаре в модел за развитие на екотуризъм.
Снимки: личен архив
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..