Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лиляна Дворянова присвоява в картините си погледи от ренесансови портрети

10
Снимка: Диана Цанкова

Да надзърнеш в съвремието през очите на ренесансовия човек и от това да се родят истории от собствения ти въображаем свят – подобна амалгама от минало, настояще и имагинерност “забърква” художничката Лиляна Дворянова в десетата си самостоятелна изложба “Присвоени погледи” в столичната галерия “Етюд”. Извървявайки пътя от първоначалния замисъл до крайния резултат, тя се натъква на причудливи откривателства – пътувайки в бъдещето, човек успява да се интегрира в новата среда, докато посоката назад го лишава от смисъл и той се превръща в шут.

Идеята да присвои очите от ренесансови и от класически картини хрумва на Лиляна Дворянова като на шега. Един ден, за забавление, тя изработва колажи на членове на своето семейство, преобразявайки ги в кралски особи от старите портрети. След това пуска образите им в интернет, ала за своя почуда заваляват поръчки от непознати, които желаят да се превъплътят в Шекспир, бог Марс и всякакви герои.

Покрай тези занимания художничката събира архив от множество портрети и в нея се заражда идеята да експериментира. Така решава да вземе очите от картините, а с помощта на дигиталната трансформация да изгради съвсем нови образи и истории.

Не гледах картините, докато рисувах – разказва тя. – Стремях се да не вземам прекалено от тях с изключение на очите, които просто “дърпаха” своята история. От тези погледи създадох други портрети с ново повествование, което всеки човек, заставайки пред картината, може да измисли. Наистина има податки – например жена седи на балкон и държи странна птица, но човек субективно сътворява история от това, което вижда в изображението. Оказва се, че един-единствен поглед може да разкаже много истории, затова и от едни и същи очи направих няколко коренно различни портрети.”

По време на творческия процес Лиляна Дворянова забелязва, че образите от портретите сякаш се вглеждат в срещуположния човек –с някакво изискване, а погледът им те пронизва”.

“По някакъв начин портретите носят своето време – продължава тя. – Затова и картините се получиха с особена атмосфера, която не бих могла да постигна, ако просто ги нарисувам или взема очите от някоя фотография и ги колажирам. Те сякаш осветяват с особена светлина това ново визуално пространство, в което са положени. И тази светлина по някакъв начин е дошла от миналото.”

Когато прави шеговитите колажи за своето семейство, художничката се уверява, че съвременните лица, насложени върху ренесансовите и класическите образи, стоят смешно и карикатурно. Докато присвоените погледи от миналото изглеждат естествено дори и днес. “Те стоят убедително, в тях все още има живот, който може да породи образ, история”, казва художничката. Но дали така ще бъде и с нашите очи, ако хората от бъдещето погледнат през тях?

“С новите технологии човекът в един момент може да изчезне и това ме ужасява – отговаря Лиляна Дворянова. – Самата аз използвам дигитални инструменти, но процесът ми отнема време, в което мисля и живея с дадения проект. А ако всичко се прави чрез изкуствен интелект – например задаваме задачата да ни направи картина тип Винсент ван Гог, и той я произведе веднага, съвсем ще се загуби границата с човек, изкуство, авторство. Тогава къде отива творчеството като процес на вътрешно преживяване.”

Поглеждайки през очите на другия можем да събудим емпатията в себе си, да предугадим чужди планове, да усетим дори туптенето на нечие сърце. Вярва се, че погледът улавя като в мрежа ближния.

Може би не ние гледаме през техните очи, а всъщност нас ни гледат от портретите – заключава художничката. – Друг е въпросът как изглеждаме в техните очи. Но когато човек се чувства наблюдаван, той винаги играе някаква роля и иска да изглежда добре в чуждия поглед, така че е добре да се замисляме за това по-често. Въобще връзката минало, история, бъдеще е търсен момент и ми е интересно какво ще произлезе от този експеримент. Нямам обаче окончателни отговори – всеки зрител сам ще отговори за себе си.”

Снимки: Диана Цанкова, Facebook /Галерия Етюд


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15