Италианският език продължава да бъде на мода в България. Речта на Джовани Бокачо и Данте Алигери е много популярна и обичана, особено сред младите българи, за които освен на италианската музика, това е и езикът на естетиката и пластичните изкуства, до които се докосват, когато посещават Ботуша.

В България италиански език се преподава в четири училища в София. А също и в университетите – "Св. Климент Охридски" и Нов български университет. Курсове по италиански се организират от Италианския културен институт у нас, а също от много частни школи. Неслучайно в основата за създаването на Италианския лицей в Горна Баня през 70-те години на м.в. стоят идеите на италианската педагожка д-р Мария Монтесори за обучение и възпитание чрез изкуството и за разгръщане на заложбите у децата. Така, Националният учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия бързо набира популярност като едно от най-добрите училища в страната.

Самите ученици и студенти, научавайки италиански, изучават и много други езици, свързани с архитектурата, изкуството, дизайна, модата, науката и иновациите. Основна причина за това е италианската държава, която има високи постижения на световно ниво – казва Радея Гешева, асистент в специалност Италианска филология, катедра Романистика на СУ "Св. Климент Охридски".

В края на месец май в Аулата на Софийския университет тържествено беше отбелязана 80-годишнината от основаването на специалността "Италианска филология" на Алма Матер:

"За нас е голямо удоволствие, че популяризираме италианския език, това е мисия – допълва Радея Гешева. – Имаме невероятно сътрудничество и партньорство с Италианския културен институт в София, с посолството на Република Италия в България и наистина това е един мост между културите, чрез който откриваме колко са близки двата народа. Близки сме като темперамент, като начин на взаимодействие и по отношение на културата и възприятието ни към изкуството въобще. Аз лично имам много приятели италианци, които живеят в България, а също и такива, които идват да посетят страната ни. Много са впечатлени от нашата култура, традиция, история. За тях всичко е ново, защото страната ни като туристическа дестинация е останала задълго встрани от вниманието на италианците."

За близост между българите и народа от Ботуша сочат и някои открития на микробиолозите, базирани на ДНК анализ на хора от двете нации. Най-характерната прилика, според Радея Гешева е, че и италианците като нас влагат във всичко страст, чувство, емоция. Но към това добавят и капка финес и елегантност, което пък е отличителна италианска черта.

"Ние, преподавателите, се стремим да предаваме всичко това на нашите студенти – отношението към езика, към културата и въобще към заобикалящата ни действителност. Преподаването е голяма отговорност, а тази специалност се радва на дългогодишна традиция, на приемственост и връзка между преподаватели и студенти. Аз преподавам от 10 години и сега голяма част от моите професори, са и мои колеги. Така, освен любовта към италианския език, те ми предадоха своя пример за висок професионализъм, сериозно отношение и стремеж към усъвършенстване. Това са качествата, които искам и аз да предам на студентите“, посочва Радея Гешева, преподавател в специалност Италианска филология на СУ "Св. Климент Охридски".