Всяка работа си иска майстора – казва българският народ. За да станеш истински майстор трябва истински талант, отдаденост и много, много време. Години упорит труд, които да превърнат уникалния почерк на един творец в частица от традицията, която е била и ще остане след него. Днес, когато обществото ни е подвластно на бързото и лесно живеене, все повече стари български занаяти са на път да изчезнат. Просто майстори няма. Няма и млади, които да платят с времето си, за да ги наследят. Един от тези занаяти е бижутерията и по-специално фината ювелирна техника филигран. 

Етимологията на термина идва от латински и означава filum – "нишка" и granum – "зърно" и представлява фино преплитане, усукване или сплитане на тънки, гъвкави сребърни или златни нишки, с които се постига ефект на нежен декоративен ажур тип дантела. Тези нишки се запояват в точките им на контакт една с друга, или върху метална основа от злато или сребро. Филигран може да се види както при бижута, обеци, колиета, тиари, но и в изработка на чаши, подноси, пафти, колани и рамки.

Тази техника изисква високо ниво на художествено и бижутерско майсторство, целият процес е изключително ръчен труд, казва за БНР майсторът бижутер от Берковица Цеца Дамянова. По думите й, техниката датира от дълбока древност и по българските земи започва да се появява около 3000 г. преди Христа. В средновековието филигранът е бил изключително развит като занаят – майсторите имали усет към детайла, затова и произведенията им били широко разпространени в църковната утвар. Техниката се използвала при създаване на обковите на Евангелието, кандилата, чашите за причастие, митрите на митрополитите. 

По-късно бижутата, изработени с техниката, са носени от гражданите като признак на обществено положение. Едни от най-изисканите и скъпи ювелирни произведения в България са правени от чисто сребро и позлата от майсторите на Чипровската школа, като след Възраждането те придобиват популярност из цяла Европа.

"Изключително сложна е и изисква години на обучение, за да може човек да достигне необходимото ниво да създава красиво бижу с негов личен почерк", разказва Цеца Дамянова.

Самата тя започнала да се занимава с тази техника преди повече от 60 години. В родния си град била част от кооперацията "Сувенири и бижутерия в Берковица", създадена през 60 години на миналия век от възпитаника на Чипровската школа Теодор Спасов, и обединявала близо 200 ювелирни майстори. Днес в обединението членуват десетина бижутери, а интерес от младите към това изкуство липсва. Всъщност единственото средно училище със специализирана паралелка "Бижутер" в България днес е в Пловдив – "Никола Вапцаров". Близо две десетилетия стотици българчета имат шанса да тръгнат по пътя на „майсторлъка“ и да получат първите си знания и умения в тънкостите на този все по-елитарен и красив занаят. Голяма част от тях продължават да се занимават с изработването на бижута и след завършването си, с гордост отбелязват от училището.

• Михаил Кочев: Занаятите съществуват, докато има отдадени на тях хора

Наскоро настоящите възпитаници в паралелката имаха уникалната възможност да се докоснат и до филиграна с помощта на малкото останали майстори – Стефан Стефчев, Албена Стефчева и Цеца Дамянова. Двудневното обучение е част от проекта "Филигран: изкуство, традиция, занаят", подкрепен от фонд "Култура" към Министерство на културата, насочен към проучването и експонирането на ювелирните произведения. На сайта на проекта може да намерите  изследвания и академични документи, които проследяват развитието на тази техника и нейното приложение.

"Много се зарадвах, когато разбрах, че по проекта в Пловдив има паралелка, в която се обучават бижутери. Това е нещо прекрасно. Това са млади хора, които искат, интересуват се, учат, вкарват нещо модерно в техниката на филиграна и се получават много красиви неща. Ето тези деца трябва да се подкрепят. По този начин трябва да се дава гласност и да има повече хора, които да се учат и да усвояват техниката, докато има от кого да я научат", заяви Дамянова.

Майсторите останали впечатлени от ентусиазма и усърдието, с което младежите работели. И с помощта на опитните в занаята те успели да създадат обици и сребърни висулки в техника, която утре може да няма къде да видят.

Ако и вие проявявате любопитство към българските стари занаяти ви напомняме, че традиционната "Седмица на занаятите" в Пловдив ще се проведе тази година между 27 юни и 3 юли в Регионалния Етнографски музей в града под тепетата.

Съставил: Весела Кръстева (използвано е интервю на Лили Големинова, БНР-Радио София)

Снимки: filigree.bg, Facebook / @Filigree.bg, ruralbalkans.com