Всяка работа си иска майстора – казва българският народ. За да станеш истински майстор трябва истински талант, отдаденост и много, много време. Години упорит труд, които да превърнат уникалния почерк на един творец в частица от традицията, която е била и ще остане след него. Днес, когато обществото ни е подвластно на бързото и лесно живеене, все повече стари български занаяти са на път да изчезнат. Просто майстори няма. Няма и млади, които да платят с времето си, за да ги наследят. Един от тези занаяти е бижутерията и по-специално фината ювелирна техника филигран.
Етимологията на термина идва от латински и означава filum – "нишка" и granum – "зърно" и представлява фино преплитане, усукване или сплитане на тънки, гъвкави сребърни или златни нишки, с които се постига ефект на нежен декоративен ажур тип дантела. Тези нишки се запояват в точките им на контакт една с друга, или върху метална основа от злато или сребро. Филигран може да се види както при бижута, обеци, колиета, тиари, но и в изработка на чаши, подноси, пафти, колани и рамки.
Тази техника изисква високо ниво на художествено и бижутерско майсторство, целият процес е изключително ръчен труд, казва за БНР майсторът бижутер от Берковица Цеца Дамянова. По думите й, техниката датира от дълбока древност и по българските земи започва да се появява около 3000 г. преди Христа. В средновековието филигранът е бил изключително развит като занаят – майсторите имали усет към детайла, затова и произведенията им били широко разпространени в църковната утвар. Техниката се използвала при създаване на обковите на Евангелието, кандилата, чашите за причастие, митрите на митрополитите.
По-късно бижутата, изработени с техниката, са носени от гражданите като признак на обществено положение. Едни от най-изисканите и скъпи ювелирни произведения в България са правени от чисто сребро и позлата от майсторите на Чипровската школа, като след Възраждането те придобиват популярност из цяла Европа.
"Изключително сложна е и изисква години на обучение, за да може човек да достигне необходимото ниво да създава красиво бижу с негов личен почерк", разказва Цеца Дамянова.
Самата тя започнала да се занимава с тази техника преди повече от 60 години. В родния си град била част от кооперацията "Сувенири и бижутерия в Берковица", създадена през 60 години на миналия век от възпитаника на Чипровската школа Теодор Спасов, и обединявала близо 200 ювелирни майстори. Днес в обединението членуват десетина бижутери, а интерес от младите към това изкуство липсва. Всъщност единственото средно училище със специализирана паралелка "Бижутер" в България днес е в Пловдив – "Никола Вапцаров". Близо две десетилетия стотици българчета имат шанса да тръгнат по пътя на „майсторлъка“ и да получат първите си знания и умения в тънкостите на този все по-елитарен и красив занаят. Голяма част от тях продължават да се занимават с изработването на бижута и след завършването си, с гордост отбелязват от училището.
Наскоро настоящите възпитаници в паралелката имаха уникалната възможност да се докоснат и до филиграна с помощта на малкото останали майстори – Стефан Стефчев, Албена Стефчева и Цеца Дамянова. Двудневното обучение е част от проекта "Филигран: изкуство, традиция, занаят", подкрепен от фонд "Култура" към Министерство на културата, насочен към проучването и експонирането на ювелирните произведения. На сайта на проекта може да намерите изследвания и академични документи, които проследяват развитието на тази техника и нейното приложение.
"Много се зарадвах, когато разбрах, че по проекта в Пловдив има паралелка, в която се обучават бижутери. Това е нещо прекрасно. Това са млади хора, които искат, интересуват се, учат, вкарват нещо модерно в техниката на филиграна и се получават много красиви неща. Ето тези деца трябва да се подкрепят. По този начин трябва да се дава гласност и да има повече хора, които да се учат и да усвояват техниката, докато има от кого да я научат", заяви Дамянова.
Майсторите останали впечатлени от ентусиазма и усърдието, с което младежите работели. И с помощта на опитните в занаята те успели да създадат обици и сребърни висулки в техника, която утре може да няма къде да видят.
Ако и вие проявявате любопитство към българските стари занаяти ви напомняме, че традиционната "Седмица на занаятите" в Пловдив ще се проведе тази година между 27 юни и 3 юли в Регионалния Етнографски музей в града под тепетата.
Съставил: Весела Кръстева (използвано е интервю на Лили Големинова, БНР-Радио София)
Снимки: filigree.bg, Facebook / @Filigree.bg, ruralbalkans.com
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...