Болници в страната се задъхват от недостиг на специалисти в не една медицинска област. Цели отделения в лечебниците в по-малките градове вече се крепят на работещи пенсионери, а други са закрити заради липса на специалисти. Най-чувствителен е недостигът на специалисти по хематология, инфекциозни болести, ревматология, ендокринология, очни лекари и т.н. Ако сега се вземат мерки и бъдат привлечени специализанти на местата с най-остър проблем, то положителната промяна ще се усети чак след 10 години – казват мениджъри, които познават медицинската практика.
Още в началото на 2020 г. на много места, дори в големите болници у нас, беше усетена острата нужда от лекари, които да се включат в борбата с пандемията. Тогава бяхме свидетели и на поредна вълна на медицински специалисти, които заминаха към Западна Европа, където също имаше силен глад за опитни кадри. И макар някои да определят статистиката за емигриралите лекари като преувеличена, важно е да се отчете, че България я напускат най-вече млади лекари, които продължават образованието и специализацията си в чужбина, а след това просто остават там. Така у нас средната възраст на лекарите е доста висока, а специалистите са съсредоточени в големите градове като София, Пловдив, Варна, които са традиционни университетски центрове.
Според проучване на фондация "Отворено общество" едва 5% от лекарите в България са под 30 години. Провалът в реформата на българското здравеопазване обаче не се дължи на недостига на млади специалисти, а на липсата на предпоставки за развитието на тези специалисти в страната ни. Тъкмо тази непредвидимост в кариерното развитие кара здравните работници да емигрират.Първенството по липса на медици е на област Кърджали. Според директорите на болниците в Добрич и гр. Чирпан това е тенденция, която се наблюдава отдавна, а причината те виждат в неправилното регулиране на процесите в здравеопазването. Вината не е в отделно ведомство, а в държавата с всички нейни структури – казва д-р Валери Веселинов от името на Регионалния лекарски съюз в Добрич – областта, чийто център е градът, е на предпоследно място в страната по лекари на глава от населението:
"Тази статистика е убийствена, а това е тежка, инертна система – посочи д-р Веселинов пред БНР. – Когато се направят грешки, те много дълго след това не могат да бъдат поправени. Българската държава, като цяло, неглижира здравеопазването като свой приоритет. Нищо не се прави, за да се спре тази тенденция. Има реална опасност по-малките областни болници да последват съдбата на десетките общински болници, които бяха закрити през последните години".
Според директора на многопрофилната болница в Добрич д-р Георги Желязков има отделения, които продължават да функционират благодарение на работещите в тях пенсионери. Въпреки усилията, заради липса на кадри се е наложило да бъде закрито отделението по урология, няма специалист по очни болести, лабораторни специалисти също липсват.
"Проблемът с липса на специалисти е толкова голям за страната, че той е национален казус. А разрешаването на този казус е свързано с екипна работа. От една страна е държавата, която трябва да осигури адекватно финансиране и условия за специализация, така и болницата трябва да осигури условия за работа, за професионално развитие, възможност за допълнителни курсове и надграждане на професионалното ниво".
Според д-р Желязков и д-р Веселинов основната цел на младите специализанти не е толкова финансовата обезпеченост, колкото възможността за кариерно израстване. На първо място те искат условия за ефективно развитие и то като качествени лекари и специалисти. А друг важен проблем е, че младите лекари не могат да планират бъдещето си. Това потвърждава и Ростислава Петрова, специализант по неврохирургия в болницата в Добрич. Ръководството на лечебното заведение е успяло да привлече 15 специализанти за година и половина:
"Работя в болницата вече година, но това ми коства много жертви, най-вече на свободното време и личния ми живот. Аз съм си избрала една динамична специалност и в нея спешността е ключово важна. Избрах Добрич, защото тук търсенето на кадри е голямо, а в големите градове, като Варна и София е трудно намирането на място за специализанти. Тук условията ме удовлетворяват, затова реших да остана. Въпреки малката обезпеченост с медицински кадри и голямото натоварване, засега не смятам да се местя другаде. Аз съм от гр. Балчик и затова избрах да остана близо, в Добрич."
Съставил: Гергана Манчева /по информация на Мая Щърбанова-кор. на БНР в Добрич и интервю на Диана Дончева, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: pixabay
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..