С влизането на страната ни в Европейския съюз и признаването на българските дипломи за висше образование, много лекари и медицински сестри се установиха в държави на Стария континент, намирайки добро заплащане, отлични условия на труд и уважение към професионалните им умения. И колкото повече минава времето, по-често се чуват авторитетни гласове за недостига на лекари в дадени специалности, за изчезващата професия на медицинската сестра, за застаряването на гилдията.
Изправени ли сме наистина пред опасността да дойде ден, в който няма да има кой да ни лекува и да ни окаже медицинска помощ?
“Много се говори, но нещата не са толкова страшни – казва акад. Владимир Овчаров, бивш ректор на Медицинския университет. – Откакто сме в ЕС, страната са напуснали около 4 хил. лекари. В същото време сме обучили по-голям брой медици, така че няма реална опасност. Проблем обаче има в някои специалности – по съдебна медицина са останали малко специалисти, не достигат и психиатрите. Другият проблем е, че процентът на лекарите под 30 г. е нисък – 33% от медиците са над 65 г., което е пенсионна възраст. Тежка опасност има най-вече с медицинските сестри. Докато лекарите у нас са около 29 700, сестрите са подобен брой, а би трябвало съотношението да бъде 1:3.”
Според Райна Бояджиева, председател на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) във Варна, е възможно до 10 г. медицинските сестри в България да изчезнат. “В града ни работят 1356 медицински сестри, при 2800 среден брой по европейските стандарти”, дава пример тя.
Една от мерките за справяне с недостига на медицински сестри ще бъде да се привлекат здравни специалисти от българските диаспори зад граница, обяви зам. здравният министър Георги Йорданов.
“За да упражнява професията медицинска сестра, специалистът трябва да отговаря на изискванията на европейската директива – т.е. да е бакалавър – обяснява Милка Василева, председател на БАПЗГ. – Това не е така в Молдова, Украйна, Беларус и Македония, затова и медицинските сестри трябва да приравнят своето образование и да се явят на изпит за професионално владеене на български език. През последните 2 г. имахме десет кандидатки от тези страни – три от тях бяха омъжени за българи, живееха у нас и въпреки това не успяха да преминат изпита по български език. Така че това е много сериозен проблем и трябва управляващите да обърнат внимание вътре в страната ни професията да стане ценена и уважавана, да получи нужното заплащане, да има ясни правила и възможности за кариерно развитие.”
Деветнайсетгодишната Рая Димитрова, която учи за медицинска сестра във варненския Медицински университет е категорична, че ще остане в родината, защото иска да помага на своите сънародници.
“Фактът, че заплащането е ниско не ме притеснява – казва тя. – За мен е важно да бъда на място, където ми харесва и искам това да се става в България, независимо от условията. Разговаряла съм с колеги и те смятат, че трябва нещо да се направи. Аз също мисля по този начин, защото една болница не би могла да функционира без медицински сестри. Аза да се мотивират тези хора да останат, трябва да има промени в системата.”
С 8%, в сравнение с предходния випуск медицински кадри, са се увеличили нагласите за работа в европейски държави, показва проучване сред завършилите през 2021г. Медицинския университет в София. Владимир Янев – един от тримата пълни отличници също гледа на Запад.
“Искам да специализирам в областта на вътрешните болести – казва наскоро дипломираният лекар. – Това не се прави толкова често в България, защото вътрешните болести са разделени в отделни специалности. Желая да се насоча към Германия, там да специализирам кардиология и после евентуално да се върна.”
Ето какво пожелава Рая Димитрова на своите млади колеги:
“Бих ги посъветвала да се амбицират да учат, защото това е много хуманна професия. Помагайки, можеш да видиш истинската радост на сънародниците си и нека това ги амбицира да останат, а не да гледат само ситуацията със заплащането и проблемите в здравеопазването. Нека погледнат нещата от човечна гледна точка и да бъдат по-добри.”
Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на БНР-“Хр. Ботев” и БНР- Варна/
Снимки: архив, Кирил Чобанов, Facebook /Рая Димитрова
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..