Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бохемският Бургас от времето на соца

7
Снимка: hotelprimoretz.bg

Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!

Така започва стихотворението си "Пристанище" от 1969 г. Христо Фотев, един от най-вдъхновяващите български поети от новата ни история и емблематична личност за родния си Бургас. Той, заедно с редица свои колеги, интелектуалци и артисти изграждат в края на XX век прозвището на черноморското селище като "град на поетите, художниците, актьорите и музикантите". А цялата магия на бохемския им живот и новаторско мислене, извън клишетата и соц-нормите, се е случвала в определени заведения, които за тях били "творчески фабрики", разказва пред Радио България журналистът Мариана Първанова. Самата тя, в продължение на години, събира парчетата история от онова време чрез разказите на участници и свидетели на славните артистични години край морския бряг. В резултат на труда й е книгата "Бохемските места на соца. Бургас", която е своеобразно продължение на изданието "Бохемските кафенета на соца", посветено на София.

"Още докато подготвях книгата за софийските кафенета всички художници, писатели и музиканти, с които се срещах, ме връщаха към Бургас и казваха, че подобна книга трябва да има и за него", спомня си Мариана.

"Бургас е бил не много голям град, говорим за 50-те - 80-те години на миналия век. И въпреки това, по разкази на хората и писмени свидетелства, преброих около 20 емблематични заведения, от които около шест са запазени и до днес, което никак не е малко предвид големите архитектурни промени, извършени в последните години. Сред тях са "Морското казино", хотел "Приморец", Ресторант "Златна котва", прочут с морските си деликатеси, сладкарница "Роза".


За съжаление почти няма къде да се прочете за живота в тези места, а той е бил много важен. Събитията в кафенетата, убедих се в София, сега и в Бургас, са създавали един паралелен живот, отвъд казионния ни, официалния. Това са били места за по-свободомислещи разговори, за нетрадиционни и нови идеи, за техния обмен и обсъждане. За съжаление тази част от тогавашния културен живот на България не попада в пресата. Има я в спомените на някои хора, които са били преки свидетели и участници на тези събития и това е моят главен източник на информация.“


Откритата морска шир и бургаското пристанище, най-голямото в България, се оказали пропусклива на европейски дух и световни идеи граница. „Културният живот в Европа бързо достига до Бургас чрез корабите, пътуванията на моряците и на интелигенцията“, разказва Мариана Първанова. За това спомагал и пъстрият етнически състав на града, сред който многобройна арменска и гръцка колония.

„Бургас е бил място, където е можело да си купиш например музика на Бийтълс и изобщо модерен рок. И едва по-късно тя тръгва към вътрешността на България.“

Този свободен досег с външния свят се оказва особено важен за художниците, които били ядрото на всяка бохема. Те са имали информация за новите течения и имена в изкуството и много са се влияели от тях- разкрива журналистката. И въпреки стандартите, които са били налагани за соц-реализъм в онези години, те успяват да прокарат нови течения в изкуството. Този богат живот извън дома, показва колко буден и обединен е бил градът - благодатна почва за създаването на отворена и готова да приеме новаторството публика, признава Мариана Първанова. В подкрепа на думите си, журналистката припомня историческата режисьорска четворка, която започва работа в Бургаския държавен театър "Адриана Будевска" през 1957 година. Благодарение на прохождащите в професията Венелин (Вили) Цанков, Методи Андонов, Юлия Огнянова и Леон Даниел бургаският театър за първи път в България дръзва да постави текст на немския драматург Бертолт Брехт, нещо нечувано дотогава.

Какъв е Бургас днес?

"Бургас, като архитектура, донякъде е запазил външния си вид от онези години, но според мен е загубил от своя артистизъм и специфичност. Но вярвам, че и днес всеки, който попадне в града усеща тази приятелска и донякъде домашна атмосфера, за която разказват всички още от средата на миналия век. И това е голямата разлика на Бургас от Варна, който е един много по-сериозен, много по-суров, по-официален, ако мога така да го нарека, град. Имено това е запазено и до ден днешен, което е ценното."

Снимки: hotelprimoretz.bg, burgas.bg, БНР-Бургас, znaci-bg.com


По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Навършиха се 33 години от приемането на новата Конституция на България

На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..

публикувано на 12.07.24 в 19:18

За 10 години вярващите са намалели с 9 на сто

България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г.  51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..

публикувано на 09.07.24 в 14:22

Хераклея Синтика възнагради археолозите с ново значимо откритие

В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..

публикувано на 05.07.24 в 11:27