Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Туптящото сърце на София - Националният дворец на културата

10
Снимка: Facebook /Иво Чифлички

Нова епоха в културната индустрия, най-големият и представителен конгресен център в България – това е популярното лице на Националният дворец на културата, разположен в сърцето на българската столица. Но той е много повече, защото за четири десетилетия внушителната сграда и красивата градина около нея са се превърнали в притегателен център за срещи, културни събития, разнообразни видове спорт и веселие за гражданите и гостите на града ни. От там тръгва и централната пешеходна зона на града, част от бул. Витоша.

През 2021 година Националният дворец на културата (НДК) отбеляза своята 40-та годишнина. Ограниченията, породени от пандемията Covid-19, както и финансовите затруднения на дружеството, с които то все още се бори, не позволиха юбилеят да бъде ознаменуван подобаващо. Но за НДК си заслужава да се говори по всяко време, защото това е архитектурен обект с национално значение, открит през 1981 г. по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Хиляди българи участват с доброволен труд в построяването на основната сграда, като заради липсата на достатъчно строителни работници, помощ оказват и граждани на Кипър, Югославия и Виетнам.

"За мен това, дори 40 години по-късно, продължава да бъде най-великият градеж, създаден от изцяло български екип на архитект Александър Баров*. Можем да се гордеем, че в строежа са вложени изцяло български материали" – сподели в интервю за Радио България дизайнерът от екипа на Националния дворец на културата Иво Чифлички.


"НДК представлява своеобразен храм на всички изкуства. В двореца се съхранява живопис, стенопис, металопластика, скулптора, дърворезба и т.н. Понеже хората разпалено се интересуват от мистиките около НДК, държа да кажа, че дворецът е известен със символиката, която носи. Искам да уверя, че в цялата сграда няма нито един символ на политическата епоха, по време на която той е съграден."

Любопитен факт е, че в строежа на централната сграда са вложени повече от 10 000 тона стомана. Водещ акцент в концепцията на сградата е светлината. Събеседникът ни на драго сърце споделя местата в Двореца, където можем да открием разнообразните ѝ олицетворения.

Статуя „Възраждане“

"В почти всички над 120 образци на визуалното изкуство, които откриваме вътре, основен елемент са светлината, пламъците или огънят, както и птицата феникс. Именно това изобразява и първоначалната емблема на двореца, създадена от художника Стефан Кънчев, запазена и до днес на всички врати в сградата. В централното фоайе се намира и статуята "Възраждане", зад нея е металопластиката на Михаил Бенчев "Пламъци". Стенописът в Зала 8 пък се нарича "Огън" и на него са изобразени повечето народни будители."

По време на специално събитие по повод годишнината от откриването на комплекса, бе лансирана идея за пространствена трансформация на двореца. Макар това все още да е само един студентски проект, до чиято реализация може и да не се стигне, попитахме младия архитект Богомил Пунчев в каква посока трябва да бъде тази промяна.

"В основата ѝ е идеята за отварянето на Двореца към жителите и гостите на столицата. Една такава трансформация може да се получи с много деликатна архитектурна намеса по фасадата, вратите, фоайетата, съобразени изцяло с оригиналния дизайн. Целта е хората да получат възможност за достъп до фоайетата, а неформалната субкултура, която се развива отвън, да си взаимодейства по някакъв начин с онова, което случва вътре."

Настоящето и бъдещето на НДК са неразривно свързани с публиката, открила зад стените му своя оазис за бягство от забързаното ежедневие. Извън богатата палитра от събития, с които е запълнен културният календар в Двореца, предстои сградата да бъде достъпна и за любопитните да узнаят повече за собствената ѝ история и безценните артефакти, които съхранява.

"Надявам се скоро да успеем да зарадваме туристите с възможността да разгледат вътрешността на двореца, водени от екскурзовод – анонсира пред Радио България архитектът Иво Чифлички. – Така произведенията на изкуството ще станат по-достъпни за хората, макар и при спазване на стандартите за тяхното опазване. Мога да ви гарантирам, че дори и след 40 години, тези произведения са непокътнати и се намират в завидно добро състояние."

*Свидетелство за таланта на архитект Александър Баров са редица монументални сгради в България. Най-значимата сред тях несъмнено е Националния дворец на културата. Негово дело е и преустройството на Дом №1 на резиденция "Бояна", в която от 1999 г. се помещава Националният исторически музей. На него дължим и построяването на столичната зала "Универсиада".

Снимки: ndk.bg, Facebook /Иво Чифлички, Национален дворец на културата, So Sofia



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Илияна Йотова

Илияна Йотова открива изложбата със съкровища от Древна Тракия в Лос Анджелис

Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..

публикувано на 03.11.24 в 06:00

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30
Веско Пантелеев-Ешкенази

Варна и Сливен се потапят "В света на музиката" с маестро Веско Пантелеев-Ешкенази

Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..

публикувано на 31.10.24 в 06:30