В най-големия исторически музей в страната е оформено ново експозиционно пространство, посветено на Късната античност – време на значителни политически, икономически и религиозни промени по днешните български земи. Тогава започва и преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната Римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари.
Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея, могат да бъдат видени изключително ценни находки – каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364-378), оловен погребален ковчег от региона на Видин (много рядка находка), фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица) с името на император Лициний (308-324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики.
Снимки: Национален исторически музей
Българската столицата осъмна с обилен снеговалеж и натрупана снежна покривка. Летище София работи нормално при зимни условия, съобщиха за БТА от пресцентъра на столичния аеропорт. Извършват се и процедури срещу обледеняване на самолетите...
Есента придава специален чар на скътаното в западните родопски склонове селце Лещен. Каменните му зидове се открояват като стожер на фона пиршеството от багри в природата и пазят уюта на българския дом. Елеонора Тропанкова от БНР-Благоевград ни..
Над град Пещера (Южна България) се намира хълмът Света Петка. Върху него е имало крепост, а името ѝ – Перистера – на гръцки означава гълъб. Предполага се, че е дошло от един от огромните скални камъни в цитаделата на твърдината с формата..