Страната е в очакване президентът да връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по численост политическа формация в Народното събрание – управляващите допреди година, а сега в опозиция ГЕРБ и СДС. Лидерът Бойко Борисов обаче заяви, че ще върнат веднага мандата. Затова погледите на анализаторите вече са насочени към третия мандат или възможността до следващи избори страната да бъде управлявана от служебен кабинет. Ако се стигне до съставянето му, той ще бъде четвърти за президента Румен Радев, с което би поставил рекорд като държавен глава, назначил най-много служебни кабинети по време на своите мандати.

Бързото и безрезултатно изчерпване на процедурата за съставяне на правителството преди края на юли ще приключи дейността на правителството и парламента, и много важни въпроси ще останат нерешени – посочи държавният глава Румен Радев. "По Конституция трябва да обявя избори в рамките на 2 месеца. Това означава те да са през септември, което също крие рискове, но от друга страна прекалено продължаване на процедурата за съставяне на правителство изкушава да се вземат хазартни управленски решения. Налице са и все по-дебели червени линии между партиите, което прави съставянето на правителство след потенциални предсрочни избори, още по-трудно" – посочи още държавният глава и обяви, че ще проведе втори кръг консултации с парламентарно представените партии, преди да връчи третия проучвателен мандат.

Доколко реалистична е хипотезата за съставяне на управленско мнозинство с третия мандат?

По думите на журналиста Веселин Стойнев, формациите от досегашната четворна коалиция, са готови да преговарят отново. Вероятността третият мандат да бъде връчен на "Демократична България" е голяма, тъй като БСП вече два пъти не успя да оправдае очакванията и да излъчи работеща управленска конфигурация. Що се отнася до "Продължаваме промяната", Стойнев е категоричен:

"Ако "Продължаваме промяната" (ПП) смятат, че при избори ще отидат нагоре, това е грешка. Няма правителство, което да е управлявало след 1990 година с абсолютно мнозинство, като изключим кабинета на Иван Костов (1997-2001 г.), но тогава излизахме от една огромна криза. Колкото и да спечели ПП, пак ще трябва да управлява в коалиция."

"Избори ще има, но няма смисъл да се бърза с тях" – заяви в интервю за БНР народният представител Мартин Димитров от "Демократична България" и лансира тезата, че е необходимо съставянето на експертен кабинет.

"В него трябва да влязат експерти, без участието на партийни лидери. Хоризонтът му трябва да бъде или до местните избори (през 2023 г.-бел.ред.), които да се проведат 2 в 1 с парламентарни, или до края на следващата година."

"Представянето и гласуването на една декларация с приоритетите на този евентуален кабинет, може да бъде основата за създаване на необходимото му мнозинство" – допълни Димитров.

"Има реален риск да влезем в каскада от избори, а идващите състави на Народното събрание да бъдат все по-раздробени, което да прави съставянето на мнозинства все по-трудна задача."

Склонни за диалог с ДБ и БСП, тъй като и с двете формации имат добра комуникация, са от формацията на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ", които предизвикаха настоящата политическа криза, излизайки от четворната коалиция и изтегляйки министрите си от кабинета на премиера Кирил Петков.

"За нас е важно държавата да не се тласка към пореден хаос, защото хората не искат избори. Ето защо ние ще помислим кое е практичното, за да се състави ясна програма с конкретни параметри и за конкретно време. Алтернативата е хаос, но ако нищо не се случи, отиваме на избори, от нищо не се притесняваме" – заяви народният представител от формацията Станислав Балабанов.

Резултатите от евентуалните поредни предсрочни избори обаче са трудни за прогнозиране.

"Нямаме никаква представа какви мисли ще вълнуват хората в изборния ден, в тази толкова динамично променяща се ситуация – посочи в интервю за БНР политологът професор Евгений Дайнов.

Не знаем какво ще се случи с войната в Украйна, новата вълна на пандемията, цените на енергоносителите и стоките. Сигурното според мен обаче е едно – колкото повече остри проблеми се види, че трябва да бъдат решавани към евентуален вот през октомври, толкова по-висока ще е избирателната активност. Причината – хората ще искат да участват в тяхното решаване, посредством своя глас.“

Снимки: БГНЕС, архив