Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Как живеят нашите сънародници пред прага на отечеството?

Българският културно-информационен център в Босилеград работи като НПО
Снимка: Иво Иванов

България има разкрити 11 държавни културни института в чужбина (Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Рим, Скопие и Прага), които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата, а дейността им се осъществява в съответствие с двустранните междуправителствени договори. Не така стои въпросът с Българските културно-информационни центрове в сръбските градове Босилеград и в Цариброд. По местното законодателство те работят като неправителствени сдружения. Председателят на центъра в Босилеград Иван Николов сравнява тяхната самодейност с възрожденските читалища. По думите му, работата им се затруднява от мудното европеизиране на Сърбия, което бави отварянето на границите и развитието на региона. Няма и диалог между двете съседни държави за българското малцинство в района на т.нар. Западни покрайнини. За един век хората в Босилеград са мигрирали към България, Сърбия и Македония, а населението е намаляло от 30 000 на 5-6000 души.

Иван Николов - поет, журналист, юрист и председател на Културно- информационния център.

"Създадохме културно информационния център тук, и с работата му се опитваме пазим българския дух, българския език преди всичко и да насърчаваме хората в един нов стил и начин на поведение и сме доволни от това, че младите все повече го осъзнават, все повече се ориентират" – посочва Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград.

Частният дом на Александър Димитров е своеобразно „второ българско читалище“ в Босилеград, където се провеждат и отразяват много инициативи на местната общност.

Пред Радио България Николов разказа, че  имат известна минимална поддръжка от българската държава, но работят предимно с подкрепата на множество български институции, като Столична община, читалища, музеи, галерии и медии. Съжалява, че по програмата за трансгранично сътрудничество нямат нито един осъществен проект.

"Да, това е сериозният проблем. Нашият административен и кадрови капацитет, от гледна точка на специалистите, които трябва да ангажираш, е действително ограничен – посочи Николов. – Това, което виждате тука, това са един два офиса с по две компютърни конфигурации. Но това не е достатъчно да се заемеш с инвестиционен проект. Да не говорим, че инвестиционните проекти трябва да имат подкрепата и на местната власт. Все още има подозрение за всеки един лев, който влиза от България и от Европа."

В Центъра се пазят паметните плочи с имената на избитите през 1917 г. цивилни от Босилеград по време на Първата световна война. Местната власт не позволява да бъдат поставени публично и два пъти ги сваля.

Българите в Босилеград, за разлика от своите сънародници в Цариброд, са далеч от главен път. Те не могат, подобно на царибродчани, всеки ден да ходят на работа до София и вечер да се връщат. Близкият до Босилеград български областен център Кюстендил не предлага възможност за препитание, а до там няма дори редовна автобусна линия. Като алтернатива на т. нар. ежедневна миграция босилеградчани искат да развият етнографски туристически комплекс, включващ едно килийно училище от 1832 г. и черквата в с. Извор, която е от 1833 г.

"Тя е много интересна черква, има само още една в България с такава архитектура - в Банско. Ако в този район, в това село се направи етноцентър, с оглед на близостта до София, това би могло значително да повиши туристическия поток. Там, където се движат хора, вече се появяват предпоставки за икономическо развитие – разсъждава относно бъдещето Иван Николов. – Защото в момента, за съжаление, Босилеград е обхванат от лапите на международните минни компании, които страшно много замърсяват околната среда и обедняват района. По принцип всички рударски селиища са бедни селища. Да не говорим за застрашаването на околната среда и здравето на хората. Но с този проект, който не е чак толкова много скъп, бихме могли да пазим българското културно-историческо наследство и да го представим достатъчно добре, близостта на София /близо 130 км/ е предпоставка за развитие на района."

Почти целият випуск на Босилеградската гимназия всяка година отива да учи в българските висши училища – посочва още ръководителят на КИЦ-Босилеград. Повечето студенти остават да работят в България. Това допълнително застрашава демографски района. Но, според Николов, в началото на 21-ви век не може хората да бъдат оставени да мизерстват, затова е доволен, че младите се реализират в България. Като проблем пред обучението на майчин език той споделя липсата, вече над 10 години, на български превод за задължителните сръбски учебници. Оптимист е обаче за българското самосъзнание в региона:

"Въпреки всичко в Босилеград младите знаят български език, макар и с този примес на диалекта, на който иначе си говорят. Но само това не е достатъчно. Вие знаете, че за укрепването на българското национално самосъзнание, освен българския език, те трябва да имат познания по българска история, култура, география, по ред други неща. Този район географски е насочен към България. Повечето хора в Босилеград вече имат българско гражданство и това създаде предпоставки за национално самочувствие и приобщаване към българското културно пространство. С живота в България и ежедневните контакти, които имаме вече е избистрено това самосъзнание в новото поколение, което идва."

Снимки: Иво Иванов

По публикацията работи: Марта Рос

Още от категорията

Жорже Косиков

Жорже Косиков с признание за изследването на историята на бесарабските българи в Бразилия

В съботния ден, 10 декември, писателят и изследовател Жорже Косиков ще бъде удостоен с Почетния знак на президента на България за значим принос в изучаването и съхраняването на историята на имиграцията на бесарабските българи в Бразилия. Косиков е родом..

публикувано на 10.12.22 в 07:15
Коледен базар във Виена

Първият български коледен базар във Виена подкрепя социални каузи

Едва ли другаде в Европа Коледата е по-разточителна, по-пъстра и по-вкусна! Дойде ли краят на годината, Виена грейва с хилядите светлинки на украсените си паркове и градини, а из града се понася дъх на канела, медени сладки, карамелизирани..

публикувано на 09.12.22 в 11:35

Българчетата в Бразилия посрещат Коледата със занимателна работилница

Коледните и новогодишните празници са очаквани с голяма радост от децата по цял свят. С нетърпение отброяват дните и българчетата в далечна Бразилия. За тях купонът, типично по бразилски, ще започне пищно и от рано – още на 10 декември от 10.00 ч...

публикувано на 07.12.22 в 11:50