Традиционните български занаяти векове наред са се предавали от баща на син, от майстор на калфа. А произведенията, излезли от сръчните ръце на посветилите им се, не спират да удивляват с дълговечност и вложена душа. Но днес, за съжаление, почти липсва приемственост и много от занаятите ще си отидат с последния майстор в селото или града.

"Хората занемариха занаятите и всички се втурнаха в динамиката да си изкарват насъщния, за да просъществуват", казва Митко Младенов, председател на Регионалната занаятчийска камара във Видин. По думите му, някои от занаятите в северозападния край се крепят на последни издихания – забравени от Господ и от всички институции. "Опитваме се да правим нещо, но доникъде не стигаме" – признава той. В организацията, която оглавява, членуват 700 души, но от тях активни са едва 37-38 – останалите нямат пари дори да си платят членския внос.

"Около половината от занаятите не могат да бъдат заменени от съвременните технологии, защото в ръчния труд даваш сърце и душа на самия предмет – разказва Митко Младенов пред БНР-Видин. – Дали ще бъде сувенир или вещ за бита, няма значение. Едно е да направиш някое хаванче ръчно и да го гравираш, друго е да го извъртиш на струг – нещата са различни."

Характерни за района занаяти като грънчарство и резбарство са в залеза си, защото хората няма с какво да купуват майсторските изделия. И ако последните пазители на традицията не бъдат подкрепени, за това културно наследство скоро ще говорим само в минало време.

"За мен държава няма, тя ни е мащеха – категоричен е Митко Младенов. – Не само в този аспект, а и като цяло нищо ново не е родено. Всеки казва – дай пари, искат касови апарати. Но как аз като занаятчия да съществувам с касов апарат? Нали касовият апарат изисква обслужване, специалист да осчетоводява нещата. Те просто ме стопират да работя."

По-различно ли стоят нещата в хлебарството?

“Тези занаяти в повечето случаи стават промишлени и традиционното ръчно месене на хляб почти отсъства от пазара – отговаря Стилиян Каменов, представител на занаята и председател на Регионалната занаятчийска камара в Монтана. – В града има две фурни, които месят хляба по традиционни рецепти с хващане на квас от предишния ден, но повечето са промишлени и работят на конвейер. Така че тук-таме е останало по някоя и можете да познаете малките фурни по опашките пред тях. Там се меси качественият хляб. 

В момента обаче те трудно оцеляват – енергийната криза ги засяга най-вече тях, защото големите хлебопроизводители диктуват цените, а и всичко се покачва.”

Според Стилиян Каменов много хора в Монтана се отказват от традиционните си занаяти. Така в града са останали един-единствен обущар и двама часовникари. Затова пък има приемственост в предаващото се от поколение на поколение бозаджийство, на интерес се радват също шивашки ателиета за “поправка, кройка и почти бутикови облекла”.

Врачанският грънчар Куман Жеков има други наблюдения:

"Най-хубавото е, че хората в нашия край започнаха да се връщат към някои стари занаяти, да търсят автентичното, ръчно изработеното", твърди майсторът, който прави сграфито, антична и битова керамика. Той е предал занаята на своята дъщеря и вече е създал няколко самостоятелни майстори. Затова и, противно на общоприетото схващане, дава на колегите си ценен съвет.

"Далече съм от мисълта, както едно време казваха, че занаят се краде – заявява Куман Жеков. – Не е хубаво да крадеш занаят. Най-хубаво е да подариш занаят, а учениците ти да го надградят. Защото ако минат през твоите стъпки, ще стигнат твоето ниво и никакво надграждане няма да има. Затова моля всички занаятчии не да крият занаята, а просто да дават на младите хора всичко, което знаят."

Куман Жеков добавя, че за да стане майстор и да се изхранва от своя занаят, ученикът минава през лишения. Така че е необходимо да разполага с някакви средства и тук идва ролята на държавата. "Приятели занаятчии в чужбина казват, че правителствата много помагат на старите занаяти", подчертава той. И си пожелава бъдещите управляващи също да помислят за спасението на това културно богатство.

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на Пламен Коцев от БНР- Видин)

Снимки: БГНЕС, Facebook / @kalibagrii, БНР - Видин, архив