Социалните неравенства и инфлацията са два от водещите проблеми в политиката по доходите у нас. И ако инфлацията е общоевропейски проблем, провокиран от външни фактори – войната в Украйна, цената на енергоносителите и т.н., то твърде широката ножица между богати и бедни в България е проблем от години.

"У нас 35% от сънародниците ни са работещи бедни, които получават минимална работна заплата. Тя обаче е без необлагаем минимум и от 710 лева, работещите получават чисто 550. На този фон ръстът на инфлацията според НСИ е 17,3% на годишна база, а ръстът на доходите е едва 7,7%, тоест той изостава значително от този на инфлацията" – обясни за БНР икономистът Мика Зайкова.

• Инфлацията надхвърли ръста на заплатите

• Липса на кадри и висок дял на активните хора извън обществените системи – проблеми на пазара на труда у нас

"Една голяма част от работодателите са се опитали да компенсират, а много малка част са успели да надхвърлят инфлацията. Усилието им да задържат работниците си обаче, ги кара допълнителното материално стимулиране да е близко до нивата на инфлацията."

А ето и кои са най-сериозните опасения на работодателите в сегашната ситуация:

"На първо място е невъзможността да се планира дългосрочно производственият процес, заради постоянно променящите се цени на енергоносителите и суровините – посочи Симеонов. – Остава и притеснението им за намирането на квалифицирана работна ръка."

Какви са възможните мерки, които могат да ограничат разрастването на неравенствата между хората по отношение на техните доходи?

Този въпрос е сред водещите в рамките на проект под надслов "Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги", изпълняван от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той ще приключи през септември, но от проведените проучвания вече има конкретни изводи:

"Когато говорим за социални услуги, трябва да знаем, че ресурсът, отделян от държавата за тях е около 1 милиард лева. Резултатът от тези харчове се предоставя на потребителите в натура. Социалните услуги са над десет типа, но се предоставят разпокъсано, получавайки финансиране по четири начина – чрез държавния бюджет, като делегирана дейност, чрез общинския бюджет или през европейски проекти" – обясни икономистът Петър Ганев.

Според икономиста Мика Зайкова вода в мелницата на инфлацията наливат неправилната фискална политика и неправилната политика по отношение на така наречените "мерки" и помощи. По думите ѝ, раздаването на "пари на калпак" е контрапродуктивно на каквито и да е антиинфлационни мерки. В тази връзка от ИПИ настояха социалните помощи да се насочват по-ефективно към нуждаещите се. Нужна е и промяна в организацията и финансирането на социалните услуги, посочи Петър Ганев:

"Трябва да се намери начин всички тези социални услуги да бъдат обединени. Необходимо е създаването на общо звено между общините и териториалните дирекции за социално подпомагане, чиято цел е да насочва нуждаещите се от подобна услуга към най-добрата за тях. Необходимо е да се сложи край и на четирите типа финансиране за едни и същи услуги, но по различни пера."

Съставил: Йоан Колев