"Наистина необичайно ниско е нивото. Аз съм повече от 10 години в администрацията и мога да кажа че толкова продължително ниско ниво не е имало в последните години", посочи капитан Тони Тодоров, директор на Дирекция "Речен надзор" – Лом към Морска администрация. Влиянието на маловодието на Дунав е многостранно и засяга различни отрасли, но най-вече корабоплаването и напояването.

"Определено не са благоприятни условията за корабоплаване – посочи кап. Тодоров.– В участъка, за който отговарям са дефинирани четири места, които са проблемни откъм дълбочина, а информацията идва от румънските власти, защото те отговарят реално за тях. В момента край остров Богдан Сечен и остров Добрина са двете най- плитки места, които са съответно 1.60 м и 1.80 м дълбочина на фарватера" – поясни той пред БНР Видин и допълни, че няма информация за заседнали плавателни съдове в ломския речен участък.

Видинчани, които живеят край голямата европейска река също са притеснени и споделят в анкета спомените си за подобни периоди на засушаване:

"Знам, че тук преди няколко години почти беше спряло корабоплаването. Сега не знам - дано да има дъждове и да се понапълни малко", посочва гражданин в анкета на колегите от Видин.

"Не, не си спомням да е било толкова ниско нивото – казва притеснена видинчанка.– Имаше години, когато корабите не пътуваха, защото е ниско нивото. Сега има риба, моят племенник ходи за риба и хваща риба. Нямаше снегове, дъждове нямаше и затова така тази година нивото е ниско."

"Притеснително е наистина и за напояването и за атомната централа в Козлодуй, на всичко вреди безводието. Сушата е навсякъде."

Ситуацията с ниското ниво на Дунав дава отражение и върху екосистемата като цяло. Валентин е дългогодишни рибар от Видин, който в момента е пенсионер, но въпреки това не пропуска ден в който да не е край реката със своята въдица:

"Сутрин излиза, обикновено към 7.00 часа, че е светло, а в 9.00 спира да кълве. Привечер пак се обажда, на тези места сме и всяка вечер. Уклей няма, морунаж излиза, някоя бабушка. Сега тук развалиха брега. По-рано имаше много риба, но откакто направиха този бряг с тия камъни се развалиха местата ... И друг път е имало ниско ниво, но дълго време сега се задържа. Това е много вода, не като някоя малка рекичка или язовирче и да е пресъхнало. Вода си има достатъчно, но рибата усеща и бяга на дълбокото, защото времето е горещо" – разказа рибарят от Видин.

Освен на дейностите на хората, безводието влияе директно и на животинските и растителни видове край реката, като особено пагубно е въздействието на сушата върху влажните зони и водолюбивите птици, които гнездят в тях. Причините за това състояние са комплексни, обясни за БНР Стоян Михов, ръководител на програма "Води" в организацията Световен фонд за дивата природа WWF.

"Най-вече е свързано с голямото засушаване и високите и температури от началото на годината в Централна и Източна Европа, откъдето води началото си река Дунав. За съжаление последиците са доста сериозни за всички животни и растения, които са пряко свързани с водата в река Дунав и нивото на реката. Но специално за влажните зони и водолюбивите птици, които гнездят в тях, тъй като през пролетта нивото на реката беше толкова ниско, че не успя да залее влажните зони край река Дунав и птиците не можаха да загнездят, което е сериозен проблем, тъй като по-голямата част от водолюбивите птици са застрашени от изчезване точно поради пресушаването на местата им за гнездене. Намаляващите водни количества имат сериозно въздействие върху тяхната екосистема. За съжаление многостранно е влиянието на ниското ниво на реката върху икономически отрасли, не само върху екологичното състояние.

Също така напояването на много земеделски площи е невъзможно от река Дунав, особено на местата без помпени станции. Кладенците на хората в близост до реката са почти напълно пресъхнали, тъй като са директно свързани с нивото на река Дунав. От другите страни докладват и за опасност за атомните централи, които се охлаждат от водите на реката, затова ниското ниво и високите температури на водата са проблем. Многостранни са проблемите, но това е свързано и с глобалните климатични промени. А прогнозите не са много добри, тъй като нашият район спада към прогнозните региони с една от най-високите степени на засушаване през следващите 20-30 години."

Интервюта: Пламен Коцев, БНР Видин

Снимки: Виктория Топалска, pixabay, Facebook/riversupervisionlom, WWF