Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Град Панагюрище пръв развява знамето на Съединението дни преди 6 септември 1885 г.

Паметната плоча в чест на събитията от 2 септември 1885 г. в Панагюрище
Снимка: Гергана Манчева

"Българският въпрос" – така наричат най-важната своя задача дейците, които подготвят Съединението на появилата се отново на картата през 1878 г., но разпокъсана България. По българските земи по това време още отекват революционните призиви на Раковски, Ботев, Левски и Бенковски, че обединението на българските земи е първостепенна задача не само за държавния елит, но и на всички родолюбиви българи. Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., вследствие на които България е разделена на няколко области с различен статут и управление, предизвикват негодувание и съпротива сред местното население. Най-активна е съпротивата в останалата в Османската империя Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България (така официално се е наричала автономната част от страната ни след 1879 година). 

Карта на Княжество България и Източна Румелия преди Съединението
Из цяла Южна България се създават комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжество България. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Назрява революционна обстановка, която ще обедини енергията на всички българи и в крайна сметка ще доведе до едни от най-щастливите и знакови събития от новата ни история: Съединението, блестящите ни победи в Сръбско-българската война през есента на 1885 г., и в крайна сметка извоюваната три десетилетия след Освобождението Независимост на България.

Решението да се пристъпи към съединение с Княжество България под егидата на княз Александър I Батенберг е взето от Българския таен централен революционен комитет, с председател писателят и революционер Захарий Стоянов още на 25 и 26 юли 1885 г. Съвещанието е проведено в сегашното с. Първенец, Пловдивско. 

Дейци на БТРЦК, Пловдив, лятото на 1885 г.
Едва ли е случайност, че първи в революционната борба за Съединението през 1885 г. се впускат жителите на Панагюрище. От историята помним, че този град пръв провъзгласява своята свобода, още броени дни след избухването на Априлското въстание (1876 г.) и пръв развява знамето на революцията, ушито тук от Райна Княгиня с паметните думи "Свобода или смърт".

Знамето на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня
На 2 септември 1885 г. жителите на Панагюрище изпреварват събитията и карат председателя на БТЦРК Захари Стоянов да възкликне: "Живейте панагюрци! В лагера на Георги Бенковски и Панайот Волов отново панагюрци са първи и извикаха – Да живее Съединението!". Това е написал видният наш публицист на първата страница във в. "Борба" на 3 септември 1885 г.


Какъв обаче е бил приносът на панагюрци в дните преди официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в Пловдив?

"На 2 септември 1885 г. Съединението се случва най-напред в Панагюрище – посочва Ирина Ботева – главен уредник на Историческия музей в Панагюрище. – Панагюрци отново са първи, защото историята на града ни се оказва драматична след Освобождението и след сключването на Берлинския договор през лятото на 1878 г. По силата на договора, България е разделена на няколко части, най-големите са Княжество България и Източна Румелия. Границата между двете части минава между Панагюрище и Златица, като Панагюрище остава в Източна Румелия, на практика пак под Османско владичество. Какво означава това за панагюрци – че всички жертви, дадени в Априлското въстание, всички жертви в освободителните борби са били абсолютно напразни. Затова жителите на града не се успокояват. Те, както хората в по-голямата част от селищата в Източна Румелия, също с подкрепата и на българите в Княжество България, създават Съединистки революционен комитет.

На 2 септември 1885 г. трима младежи, членове на комитета в Панагюрище, започват да викат по улиците на града "Долу Румелия! Да живее Съединението!" и биват заловени от околийските власти. Разбирайки това, много бързо панагюрци излизат въоръжени и се събират на спонтанен митинг пред църквата "Света Богородица". Множеството наброява около 2 хиляди човека. Всички настояват да бъдат освободени тези трима младежи. Тогава околийският началник разбира, че много бързо трябва да се действа, тъй като този многохиляден митинг е неудържим, а хората в него са въоръжени и в крайна сметка младежите съединисти са освободени. На практика този митинг, който се събира в Панагюрище с призива „Долу Румелия! Да живее Съединението!” е начало на Съединението в България. След това събитията се развиват бързо между 2 и 6 септември, но първата крачка е тъкмо тук – в Панагюрище. Затова ние никога не сме прекъсвали да празнуваме Съединението и то за нас винаги е било на 2 септември, във връзка с този въоръжен митинг на местната общност."


В Центъра на града, на площада, почти на мястото, където са се случили тези събития, е поставена паметна плоча, напомняща за смелата съединистка акция в Панагюрище. Това е и мястото, където всяка година се провеждат тържества и възпоменания. А надписът върху черния мрамор гласи: "Тук на 2.09.1885 г. бе издигнато знамето на Съединението".

Факт е, че панагюрци са запазили и тази уникална своя реликва – знамето на Съединението отпреди 137 години. Случайно или не – на него виждаме надписа "Съединението прави силата" и веднага разбираме къде е родена крилатата фраза, станала символ на българския парламентаризъм, често цитирана и в наши дни:


"При нас се пази оригиналното знаме, с него панагюрци участват в Сръбско-българската война – обяснява Ирина Ботева пред Радио България. – Имаме и негово копие, което винаги участва при възстановки на събитията. В Музея се пази също и оръжието на много от участниците в паметния митинг на 2 септември 1885 г.. Запазени са и спомените на Димо Хаджигенов, околийски началник по това време на Панагюрище, който с документална точност разказва как са протекли събитията. Те са поставени в експозицията на Музея, както и спомени на Стефан Щърбанов, който също много добре описва как този митинг. На базата на тези свидетелства ние можем да говорим за събитията, случили се тогава."

Снимки: Гергана Манчева, Исторически музей – Панагюрище, архив

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:

Още от категорията

Историята на чешките коледни играчки от стъкло оживява в София и Пловдив

Изложба на стъклени коледни играчки ще бъде открита в Чешкия център в София на 6 декември. Експозицията е озаглавена "Дизайнът на Коледа?!" и разказва своеобразна приказка за историята на коледното украшение, представяйки селекция от изделия на..

публикувано на 04.12.22 в 08:15

Ценни археологически находки от Северозапада представя музеят в Чипровци

Артефакти от периода 7 в. пр. Хр. - 12 в. сл. Хр., сред които рядък тракийски меч, накити от тракийската и римската епохи, предмети от сребро и бронз са изложени в Историческия музей в Чипровци. Те са подробно описани в цветния каталог към..

публикувано на 03.12.22 в 12:05

С хартиени макети Александър Предов разказва историята на панелните блокове у нас

Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, предвидени за саниране на жилищни сгради, са в размер на 1,4 милиарда лева. Тази сума би могла да стигне за обновяването на около 1000 големи сгради в България. По националната програма за..

публикувано на 02.12.22 в 13:21