На 8 септември 2022 г. приключи животът на една необикновена личност, пример за постоянство, почит към традицията и отговорност към своя народ. Кралица Елизабет II – държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на държавите от Общността на нациите, изпълняваше своя дълг в продължение на 70 години, изпълнени с кардинални промени и предизвикателства, както в кралството, така и по света.

Най-дълго управлявалият британски монарх и най-дълго управлявалата жена – държавен глава в света назначи 15 министър-председатели на кралството, последна от които беше настоящият премиер Лиз Тръс, която встъпи в длъжност два дни преди смъртта на Елизабет Втора. За ролята ѝ като държавник, са изписани безброй страници и са заснети редица документални и игрални филми. Без съмнение предстоят още. Но едно знаем със сигурност – нито за момент тя не изневери на думите си, изречени на нейния 21-и рожден ден през 1947: "Заявявам пред Вас, че целият ми живот, дълъг или кратък, ще бъде посветен на това да Ви служа!"

"Малцина са хората, които си спомнят времето преди Елизабет. Тя е единственият монарх, когото повечето жители на планетата разпознават. Била е монарх на два и половина милиарда от тях. Затова и всички я наричат просто кралицата и въпреки че беше на 96, хората сякаш не вярваха, че ще умре. Дори мисълта за това бе потискана" – пише в своя публикация в социалните мрежи журналистът Георги Милков.

Докато кралството и света свикне с промените, настъпили след смъртта ѝ, които ще засегнат дори химна на страната, нека си припомним династичната връзка, която свързва България и Обединеното кралство.

Близостта на българския царски дом с британските монарси датира още от 18 в. Цар Фердинанд е втори братовчед на английския крал Едуард VII – син на кралица Виктория. Цар Борис е трети братовчед на английския крал и баща на кралица Елизабет Втора Джордж VI. Симеон Сакскобургготски също е братовчед на кралица Елизабет Втора, по линия на нейния баща. Всички те са наследници на една и съща  германска княжеска династия – Сакс-Кобург и Гота.

Като част от Антантата по време на Първата световна война на английското кралско семейство се налага да промени името на династията с английско звучащото Уиндзор. Това става през 1917 година и по още един повод – Лондон е бомбардиран от германски самолет "Гота Г. IV." Династия Сакс-Кобург обаче съществува и до днес, като през годините управлява още в Белгия, Германия, Португалия, България и други страни.

"Родствената връзка между кралица Елизабет Втора и българската династия Сакс-Кобург е едно обстоятелство, което ако изобщо се споменава в българската образователна система, се споменава в едно изречение и то, сякаш този факт е по-скоро срамен – признава в интервю за Радио България историкът д-р Петър Стоянович – "Подобна връзка е и най-добрият дипломатически посредник за уреждане на по-големи, но и по-малки международни въпроси".

Интензивните контакти между Царство България и Обединеното кралство и връзката между членовете на династията прекъсват едва през 1941 година, когато България обявява война на Великобритания. Дотогава обаче:

"Още Цар Фердинанд и неговата майка княгиня Клементина, имат не едно и две посещения в Лондон при кралица Виктория, а по-късно и при крал Едуард VII, така че тази връзка в династията никога не е прекъсвала“ – разказва историкът. 

„Колкото до посещението на Цар Борис Трети през 1927 г. – то е първо посещение на българския държавен глава след края на Първата световна война, ограниченията на Ньойския договор и международната изолация, в която се е намирала България. С това посещение царят се опитва да разчупи, доколкото е възможно, похлупака, под който се намира нашето Отечество. Следващото важно негово посещение на Острова е през 1936 година, като част от общоевропейска обиколка, когато пристига за погребението на крал Джордж V, след което продължава пътуванията си към останалите европейски столици".

Макар мнозина да считат монархията за отживелица, безспорно е, че всеки монарх и неговото семейство, имат своята роля и значение, записано в конституциите  и традициите на страните, чийто владетели са. Общото между всички тях е, че "голямото семейство на световните монархии винаги се чувства съединено помежду си, както по кръв, така и поради факта, че онова, което ги обединява е неутралността спрямо политиката и дългът към нацията. Задачата на всеки един монарх е да бъде на страната и да защити своята нация, дори, както в случая с кралица Елизабет Втора, да не произхожда от нея" – заключава Петър Стоянович.

Животът ѝ беше блестящо потвърждение на тези думи.

Снимки: архив