Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските неделни училища по света също отварят врати

Снежина Мечева: Децата имат нужда от допир с родното, за да се чувстват в България

Снимка: Facebook/@bulgarianschoolireland

Много български деца по света вече вземат своите уроци по роден език, история и култура, в неделните училища, докато на други това предстои от 15 септември, заедно с връстниците им у нас. Където и да се намират обаче, всички те уподобяват новата учебна година на калейдоскоп – понякога цветните стъкълца рисуват морска раковина, друг път напръскани с жълт цвят листа извикват радост от скорошната среща със съучениците, а случва се, особено в ранно свечеряващите се часове, в потрепващите очертания да се оглеждат предстоящи вдъхновяващи неща.

Българските неделни училища гледат с надежда, но и с притеснения към новата учебна година. Радио България се свърза с четири техни директори, за да научи от първо лице с какви очаквания и надежди ще посрещнат учениците си.

“С голямо желание децата очакват да влязат в училище на живо, но първият и най-голям проблем е още в началото да минем на онлайн обучение заради Covid пандемията – формулира опасението на почти всички учители и ученици Таня Христова, директор на българското училище “Паисий Хилендарски” в кипърския град Лимасол. – На децата обаче никак не им харесва това, тъй като им липсва живата връзка.”

Таня Христова

На другия полюс е настроението в Ирландия, където дори през изминалата тежка пандемична година обучението е останало присъствено.

“Надяваме се да продължим по същия начин и през новата учебна година – казва Зорница Гоган, директор на българското училище “Райна Княгиня” в Дъблин. – Нямаме индикации, че има вероятност да бъдат затваряни училища, така че очакваме един прекрасен и безпрепятствен учебен процес. Другото, за което се вълнуваме, е откриването в Тюламор на новото училище към нашата асоциация. Класът ни там съществува от 9 г. като филиал, но тъй като в града се обособи хубава българска общност и се събраха повече от 20 деца, успяхме да регистрираме училището.”

Зорница Гоган

Където и да се намира, елементът “несигурност” ще бележи всяко едно училище.

И сега виждаме навсякъде по света неизвестното – ти не знаеш срещу какво ще се изправиш – казва Петя Цанева, директор на първото българско неделно училище “Св. Иван Рилски” в Мадрид. – Това е още един елемент, с който ще трябва да се справяме, освен с традиционните проблеми. Иначе по принцип сме с добро настроение и чакаме 15 септември, за да отворим училището. Но тъй като нашите ученици зависят от демографията, всяка година се питаме колко деца ще дойдат. През м.г. имахме отлив – някои семейства се завърнаха в България, други заминаха в други държави, а имаше и такива, които заради коронавируса не пускаха децата си от страх да не се разболеят.”

Петя Цанева

Война, пандемия, икономическа криза – децата всеки ден чуват думи, които ги изваждат от присъщия за възрастта им безгрижен свят.

Животът ни учи всички – кой от нас е преживял война наяве – пита риторично Снежина Мечева, директор на българското училище “Иван Станчов” в Лондон. – И децата се учат, и ние се учим. Времето налага да работим по нов начин, да свикваме, да подготвяме учениците си за изпитания. Нашите родители са го преживели, сега е наш ред да намерим път за оцеляване и път за възпитание на децата, така че да не бъдат дълголетно травмирани. Те трябва да бъдат научени да се адаптират, да се борят и да оцеляват и смятам, че за това допринася българското училище в чужбина, давайки стимул, надежда, любов, комфорт, когато сме заедно с децата. Темата за войната влиза в клас безусловно, особено при големите, които коментират какво се случва не само вкъщи. А ние сме второто семейство, където тези коментари продължават и се изисква много сериозен подход, за да намерим правилните думи.”

Снежина Мечева

И все пак, добре е да се гледа на всяко ново начало с надежда – в Лондон и Мадрид очакват с нетърпение поредните първокласници, в Лимасол се готвят за български фолклорен фестивал, а в Дъблин жадуват да възобновят заниманията по народни танци, за да може децата да облекат новите национални носии.

Нашите училища не са по задължения, а по любов”, казва Снежина Мечева и добавя: “Децата имат нужда от допир с родното, за да се чувстват в България.”

Чуйте повече в звуковите файлове.

Снимки: Facebook/@bulgarianschoolireland, Диана Цанкова, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мотористи от Велики Преслав занесоха писмо до побратимения Челе ди Булгария

50 мотициклетисти от Велики Преслав занесоха специално послание от кмета на града Янко Йорданов до колегата му в Челе ди Булгерия в италианската област Кампания. Мотористите са изминали над 1400 км между двата града, за да предадат лично писмото. За това..

публикувано на 11.07.24 в 08:39

Фестивал на българската художествена литература събира сънародниците ни в Хамбург

Клубът на българските жени и семейства в Хамбург се готви активно за провеждането на Втори фестивал на българската литература. Събитието е планирано за 13 юли, а Фестивалът тази година се организира с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите..

публикувано на 11.07.24 в 07:30
Снимка: Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

В Благоевград провеждат семинар за български ученици и учители от Украйна

Югозападният университет "Неофит Рилски“ е домакин и организатор на петдневен образователно-опознавателен семинар за ученици и учители от Болградския регион в Украйна, населен предимно с етнически българи, съобщиха от висшето училище. Събитието се..

публикувано на 10.07.24 в 12:57