Липсата на застраховки поставя под въпрос бъдещето на винопроизводството в България

Около 80% или близо 2500 декара лозови масиви в землището на Поморие са засегнати или напълно унищожени от голямата буря и последвалата градушка в района на Бургас от края на миналата седмица. И въпреки, че поражения има и върху инфраструктурата на населените места, то най-сериозни се оказаха щетите върху земеделските насаждения. Унищожена е продукция от над 1 милион тона грозде, по данни на Министерство на земеделието от последните дни.

Ситуацията е наистина тежка, отбеляза един от засегнатите лозари Младен Върбанов пред кореспондента на БНР в Бургас Даниела Костадинова: "За съжаление, червените масиви са изцяло поразени. Някои по-късни бели сортове също. Загубите са големи. Лошото е, че ураганният вятър, който на места достигна до 150 км. в час, събори дори телените конструкции и се налага да се увеличат разходите за възстановяването им. Сега се надяваме на помощ от държавата, защото масово производителите нямат застраховки, поради някои неуредици в застрахователната политика у нас. А именно изплащане на обезщетение при 100% напълно унищожена реколта."

Изграждането на декар лозе струва около 4 000 лева. На младата лоза са ѝ нужни 4 години, за да влезе в плододаване, каза пред БНР Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара. Той приветства бързата реакция, която вижда за първи път от страна на държавата по описване на щетите и задвижване процедурите за обезщетения към производителите, но проблемите пред отрасъла стават все по-големи в опита му да оцелее.

"В момента трябват около 2 000 лева на декар – да се възстановят конструкциите, теловете и капковите напоявания. Сумата е голяма и вече има земеделци, които заявиха, че ще се откажат да отглеждат продукция повече.“

И отново се чуха призиви за помощ от държавата и се повдигна въпросът за липсата на сключени застраховки от страна на пострадалите.

"Условията на застрахователите не отговарят на това, което очакват лозарите – не изплащат обезщетения при градушка и измръзвания, затова и хората не се застраховат – коментира Йордан Чорбаджийски. – Ако се постави клауза за застраховка при градушка например, то цената на самата полица става тройно по-скъпа, поради честота на явлението. Сегашното бедствие бих определил като "форсмажор, който се случва на 50 години един път. Аз 20 години се занимавам със земеделие и такова нещо не съм виждал."

По думите му българските земеделци играят на "руска рулетка" с труда си всяка година. Чорбаджийски е категоричен е, че в дневния ред на правителството трябва да влезе темата за задължителното застраховане. На подобно мнение е и служебният заместник-министър на земеделието Тодор Джиков, който увери, че за новия стратегически период в отрасъла се обмисля подобна мярка, но подчерта, че и сега държавата подпомага и насърчава застраховането.

"И в момента има два продукта в полза на земеделците. Единият е по мярка „Застраховане на реколта“, която е част от Националната програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор. Такава разработена помощ има и за останалите земеделски продукти в България. Там държавата поема 60 % от застрахователните премии. Интересът за миналата година мога да определя като нулев. По-малко от 10 % от земеделските производители са се възползвали от тази помощ."

И тук идва големият въпрос – има ли застрахователна култура у нас или причината за подобно поведение на земеделците е липсата на коректно и своевременно изплащане на обезщетенията от страна на застрахователите?

Според Тодор Джиков държавата трябва да излезе от ролята си на основният финансов гарант за гражданите, а застрахователните компании да прецизират условията и задълженията си и да повишат качеството на предлаганата от тях услуга. Цялата тази взаимовръзка между засегнатите страни трябва да бъде обследвана и подобрена. Пред БНР заместник-министър Джиков увери, че още следващата седмица ще бъде свикана работна група от експерти, представители на земеделските производители и застрахователните компании, които ще се опитат да решат проблемите с некоректни практики в застрахователния бранш и липсата на лична отговорност към продукцията от страна на земеделците.

"Браншът е отворен за срещи и дискусии с компетентните органи", заяви от своя страна Веселин Ангелов, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи: "Мнението е твърде сурово за застрахователния бранш в България. Смятам че той претърпя доста голяма метаморфоза през последните години. Вече не може да се говори за липсата на култура на пазара. Продуктите са налични. Все още е вродено в българския манталитет разбирането – защо да плащаме за нещо, което няма да се случи. Тук все още предприемаме действия, когато те са задължителни, без да се замислим, че опасностите са около нас. Застраховането трябва да бъде доброволен акт, но когато хората нямат поглед върху рисковете, а последствията засягат много хора, може би като добра временна мярка е застраховането в земеделието да бъде задължително. Така ще видим ползите."

И някъде между капризите на природата, обвиненията и оправданията един от най-богатите на лозови масиви райони в България изгуби изключителната си реколта за 2022 година. "Най-добрата за последните 20 години, която сме имали", признава и заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков.