"Нямаме добри примери за управление на кризи у нас от страна на институциите. Много често опитите за справяне с последиците от кризите са свързани с усещането за неадекватни мерки и несправедливо разпределени ресурси". Твърдението е на д-р Илина Начева, ръководител на изследователски проект "Социално-психологични ефекти на кризата, породена от Ковид-19". По него от година работи екип от 9 изследователи – психолози и антрополози, които проучват три основни групи хора – работещи родители на деца до 12-годишна възраст, хора, изгубили работа или сменили работното място поради кризата и хора с хронични болести, които по един или друг начин са афектирани от всеки един от етапите на кризата. Изследването се провежда чрез онлайн допитване, в което може да участва всеки, като попълни специална анкета на страницата на проекта в социалните мрежи, а работата е финансирана от фонд "Научни изследвания" на БАН.
"Като част от научната работа проведохме 45 интервюта с представители на трите групи, които изследваме. Имаме съвсем скорошни данни и вече можем да очертаем най-общо с какви трудности се сблъскваме по време на криза" – казва гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева от Института за изследване на населението и човека при БАН:
"Данните до момента са в две категории – първите са на база на емоциите, които изпитват хората по време на кризата, причинена от пандемията. Най-често срещаната емоция, за която говорят всички участници в интервютата е страх. Негативният емоционален фон преобладава и в трите групи. Те са с по-високи нива на тревожност, стрес, тъга, но страхът е на първо място. Това разбира се не е изненада, но ни изненадва фактът, че хората с хронични заболявания показват най-ниски нива на страх, като сравним трите групи. С най-много притеснения се оказаха родителите, и то защото са поставени в много нетипична за тях ситуация, в която трябва да съчетават професионален и личен живот 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и в присъствието на всички членове на семейството. На другия полюс са хронично болните хора, които имат най-ниски нива на страх заради една своя специфика и тя е – много по-голямата опитност и устойчивост на кризи. Това са хора, които са срещали доста трудности в живота си, включително и в здравен аспект. Но поради опита си хронично имат повече стратегии за справяне в кризи. Това, което тях ги притеснява е недостигът или противоречивата информация, която идва от различни канали и невъзможността да имат достъп до медикаменти, които в много от техните случаи са животоспасяващи."
Самата д-р Панчелиева, анализирайки резултатите от изследването, остава изненадана от факта, че най-добре се справят в кризата Covid-19 хората, които се идентифицират с различни области от живота. Не така е при тези, които са фокусирани само върху кариерата или само върху едно занятие в битието си.
"Българите, които успяват да съчетават идентификация, приобщаване, принадлежност към различни дейности, са тези, които всъщност успяват да се справят по-добре с пандемичната криза и по принцип с кризи в живота си" – казва д-р Панчелиева в интервю за БНР-Радио София.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, pixabay
В събота , 22 март, минималните температури ще бъдат от минус 2 до 3°. В София ще е около 0°. През деня ще е слънчево с разкъсана висока облачност, над Западна и Централна Северна България предимно значителна средна и висока. Ще духа слаб, в..
Българската образователна система и Законът за предучилищното и училищното образование нямат т.нар. езикова интеграция, призна министърът на образованието Красимир Вълчев пред ресорната парламентарна комисия. По думите му, това означава ако едно..
Предвид обявеното на 17 март 2025 г. извънредно положение в столицата Лима и провинция Каяо, както и зачестилите случаи на криминални прояви в района, Министерство на външните работи препоръчва на българските граждани да се въздържат от пътувания..
За пореден ден стотици граждани протестираха срещу насилието над животни. В София и Пловдив те призоваха Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник,..
Фармацевти се обявиха срещу идеята от 1 април т.г. в аптеките да важат само електронните рецепти, квалифицирайки я като "прибързана". Позицията беше..
Протест на жителите на няколко родопски села край пункта Рудозем - Ксанти, известен още като Елидже, принуди гръцките власти да свалят поставеното..