Тържествено заседание на 19 октомври ще постави началото на новото 48-о Народно събрание. Новоизбраните 240 депутати ще положат клетва в историческата сграда на площад Народно събрание в София.

• Сградата на Народното събрание – символ на българския парламентаризъм
  

"Мандатът на Народното събрание като орган тече от изборния ден, но за да може всеки индивидуално да участва в работата на НС, трябва първо да положи клетва. Тя, освен символно значение, има и конституционно – от елементарното гласуване, до възможността да се легитимира като народен представител", поясни пред БНР преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.

След обявяването на резултатите от изборите на 2 октомври, в настоящия състав на Народното събрание място намериха 7 партии. Клетва, да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа, ще положат 67 депутати от коалицията ГЕРБ-СДС, 53-ма от „Продължаваме промяната“, 36 – от ДПС, 27 – от „Възраждане“, 25 депутати от „БСП за България“, 20 от „Демократична България“ и 12 от най-новата парламентарна сила - „Български възход“.

За да може да работи и взема решения, многопартийният парламент предполага много силен диалог, основан на управленски приоритети. Или както посочи доц. Киселова, "народните представители трябва да се научат освен да слушат другия, и да го чуват“.

Диалогът беше започнат още преди свикването на Народното събрание, когато парламентарно представените партии дискутираха въпроса, кои официални лица да бъдат поканени на тържественото първо заседание, както държавния бюджет, инфлацията и мерките за подкрепа в на бизнеса и гражданите в условия на криза. По втората единно мнение не бе постигнато.

В първия си работен ден депутати ще трябва да изберат председател на НС, което става с обикновено мнозинство – и именно в този акт анализаторите очакват да видят сигнал за готовността за диалог и отстъпки от страна на политическите субекти. Честта да открие работата на 48-ия български парламент отново ще бъде оказана на най- възрастния депутат – това е скулпторът Вежди Рашидов, депутат от ГЕРБ, бивш министър на културата.

„Ако личностното поведение не се промени в национално отговорно такова, хич не завиждам на българската държава. Депутатите е хубаво да не забравят, че са изпратени там от народа, те са назначени от него на работа, иначе се превръщаме в самодеен клуб по интереси“ – посочи доайенът на 240-мата народни избраници преди старта на работата на НС.

Най-младият депутат е 25-годишната Небие Кабак от ДПС, която вече има опит и в предишното Народно събрание като член на комисиите по туризъм и икономическа политика и иновации.

Ще успеят ли депутатите да отговорят на надеждите на гражданите за бърза и отговорна работа в условия на множество кризи – икономическа, геополитическа и демографска?

„Както всеки един български гражданин и у мен разпознавам неприятното усещане, че сме поставени в една доста сложна ситуация – заяви в интервю за БНР новоизбраният народен представител от Демократична България Кремена Кунева.

По думите ѝ, анализът на случилото се след внасянето на вота на недоверие към предишното правителство, ни кара да си зададем въпроса, защо уж опитните политици доведоха България до това състояние. Техният опит ли им подсказа да го направят или някакви други причини. Само да припомним, че до провеждането на поредните предсрочни избори за последната година и половина, се стигна след оттеглянето на „Има такъв народ“ от коалицията с „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ и поисканият от опозицията вот на недоверие, който се оказа успешен.

• Правителството на Кирил Петков не оцеля във вота на недоверие
  

„Има каузи и действия, които могат да бъдат предприети в по-кратък период от време – допълва Кремена Кунева. – Наясно съм, че големите промени могат да се случат само при един стабилен парламент. Моите каузи са свързани с детското здравеопазване и образование. Трябва да се работи и по въпроса за  национална детска болница.“

За необходимостта от стабилно и предвидимо управление се обяви и народният представител Марин Маринов от ГЕРБ.

„Политическата криза засилва и другите кризи в държавата, нужни са ни лидери с доказан опит и експертиза. Решението на всяка една криза трябва да започне със смирение. Политическите лидери трябва да загърбят своето его. Нужно ни е единение, за да вървим напред като общество и държава. Има приоритети около които може да се обединим. Тези, които не искат да участват в решаването на кризите и проблемите, поне да не пречат.“

Ще успее ли парламентарната демокрация да защити интересите на българските граждани? Политологът Страхил Делийски цитира изследване, според което 90 % от гражданите смятат, че демократичното управление трябва да пази гражданите от бедност, но същевременно 80 на сто са на мнение, че българското правителство не успява да свърши тази работа:

"Огромна част от обществото очаква да има правителство, което да работи антикризисно. Очакват го и нашите евро-атлантически партньори, очакват го и инвеститорите и спонсорите в политиката, единствено политическите лидери все още се ослушват как точно да стане, за да минимизират загубите от евентуално не съставяне на правителство. По силата на тази логика, под влиянието на тези фактори, очаквам да бъде съставено правителство. Не бива да очакваме, че то ще направи кой знае какво, защото интересите на външните партньори и на спонсорите ще доминират интересите на хората."

Съставил: Йоан Колев