На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети Димитър Солунски, загинал за християнската вяра в началото на IV век. В българския фолклорен календар Димитровден е празникът, който бележи първия прелом във времето и стопанските дейности. Счита се, че светецът носи зимата. Той пристига на червен кон, а като разтърси брадата си (или ръкавите на дрехата си), започва да пада сняг. Това е денят, в който сезонните работници, наети на Гергьовден, се разпускат и получават своето възнаграждение за целия период. Някои от тях започвали да стягат годежи и сватби, други заминавали на гурбет. Затова Димитровден почитали като празник на ратаите, чираците, строителите…

• Димитровският месец – песни и обичаи

В народните представи най-често светците Димитър и Георги са близнаци, разделили си годината по братски. На Георги се паднало лятото, на Димитър – зимата. Съществуват също легенди, според които свети Димитър е брат на Архангел Михаил.

• За Свети Димитър и неземната му духовна сила

На този ден празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, както и производните Димо, Димка, Митко, Мита, Митра и т.н. Правят се общоселски курбани, големи семейни трапези, извиват се пъстри хора, звучат красиви народни песни.

• Денят на Св. Димитър – песни, вярвания и обичаи 

Сред тях днес избираме една бавна песен от репертоара на Вълкана Стоянова, която разказва обикновена житейска история: