"България се грижи най-добре от целия ЕС за своите бежанци ... и от ден първи те са настанени в хотели…, но просто финансите ни свършиха". Това обяви в края на миналата седмица пред БНТ служебният министър на туризма Илин Димитров. Преди дни правителство взе решение да преустанови настаняването на украинските бежанци в частни хотели и това да се случва само в държавни бази. Програмата за хуманитарна помощ към хората, бягащи от войната, беше удължена за втори път в последния момент. По думи на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, тя ще бъде прилагана до началото 2023 година, след което "е редно парламентът да вземе трайно решение по въпроса".
За украинците, които в момента са настанени в хотели, беше даден гратисен период да ги напуснат до 15 ноември. И поредното местене на хора, неяснота и хаос започна отново. Хотелиери по българското Черноморие излязоха на протест в защита на бежанците, които са отседнали при тях, а част от самите потърпевши украинци заминаха за Констанца, Румъния, където има сигурна държавна програма до юни.
"Още от самото начало беше ясно, че настаняването им в хотелите е кризисна мярка, която няма как да бъде устойчива във времето. Срокът на програмата за хуманитарна помощ беше удължаван два пъти от началото на войната и в последния момент отново се реши какво ще се случи от 1 ноември, което за пореден път постави тези хора в неведение какво ще стане. Постоянното местене не способства за интеграцията им. Дори да са установили някакви връзки с общността, децата им вече да са записани в училище или са си намерили работа, това ще бъде подкопано от поредното принудително ново начало. Липсват каквито и да е поетапни мерки, които да стимулират тези хора да започнат в България независим живот. И те се оказват изправени пред много трудния избор – или напълно сами да се оправят, както много от тях избраха да направят, или да се оставят да бъдат напълно зависими от държавата."
Адвокат Атанасова уточнява, че по закон бежанците със статут на временна закрила имат право да получават предварителна писмена информация какви условия им предлага държавата "спасител" и в какви срокове. "Такава в никакъв вид не им предоставена" уточнява тя.
"Не може да се отнасяш с бежанци като с вещи. Това са основно майки с деца, възрастни хора, инвалиди – посочва пред БНР и Татяна Кристи от фондация "Открито сърце", която вече месеци наред помага на бягащите от войната. Тя изрази съмнение за адекватните условия на живот в предлаганите бази, особено в предстоящите зимни месеци.
"Осигурили сме държавни и общински бази, които са подходящи за зимни условия" – отговори ѝ задочно Константин Ботев, държавен експерт в дирекция "Туристическа политика" в Министерството на туризма и член на междуведомствената група, която взима решенията за бежанците от Украйна.
"В тях ще има храна, отопление и електричество. Те са в цялата страна. От 1 до 15 ноември е планирано преместването. Нямам информация за настаняване във фургони" – посочи още той.
Фургони се оказа, че има и това предизвика сериозна обществена дискусия. В буферния център за временно пребиваване от затворен тип в Елхово вече са настанени 35 украински бежанци, от които 12 деца. Те са пристигнали в страната ни преди няколко дни от Запорожие и ще останат в лагера, докато им бъдат осигурени места в държавни бази, уточни за БНР областният управител на Ямбол Георги Чалъков. Адвокат Атанасова обаче изтъква голямата правна и хуманна грешка при настаняването на бежанци там.
"Ние сме против деленето на бежанците, но Елхово е към юрисдикцията на МВР и е предназначен за хора без установена самоличност и без легално право за пребиваване (предимно за бежанци от Сирия и Ирак – бел.ред.). Украинските бежанци получават временна закрила автоматично във всяка европейска държава и дори и за кратък престой е недопустимо те да бъдат настанявани в Елхово. За тях трябва да отговаря Агенцията за бежанците" – казва юристът. Според нея най-важното в ситуацията е потребностите на различните групи хора да бъдат удовлетворени индивидуално, което ще спомогне за интеграцията в обществото на онези от тях, които решат да останат в България.
"Хотелите не могат да осигурят интеграция" – категорична е Кремена Кунева, депутат от ДБ и съосновател на Фондация "За доброто“.
"Към ден днешен, 8 месеца по-късно, ние дори не сме свалили статуса на тези хора – кои от тях са истински нуждаещи се, кои са възрастни, кои са хора със заболявания, кои са майки на малки деца, които не могат да работят. Ние не знаем. На калпак даваме на всички едно и също и по този начин пречим на тяхната интеграция. Ние правим нещата на парче, в последния момент" – казва Кунева.
Адвокат Росица Атанасова вижда решението на ситуацията в сформирането на обособена междуведомствена комисия, която да работи само по проблемите на украинските бежанци.
"Трябва да бъде изградена функционираща, дългосрочна стратегия за тяхното подпомагане. Да има един по-хуманитарен, по-комплексен подход, който включва и законовите ни задължения и по националното и по европейското право, който е с грижа за хората, а не изчакване на абсолютно предвидимите крайни срокове и после в паника да местим хората. Това е абсолютният минимум, за който имаше цяло лято да бъде изпълнен".
По данни на държавния сайт "България за Украйна" от началото на войната в страната ни са останали около 55 хиляди украински бежанци, малко над 16 хиляди от които са настанени от държавата.
Автор: Весела Кръстева (използвани са интервюта на Силвия Великова, Лора Търколева и Диана Янкулова, БНР-„Хоризонт“)
Снимки: БГНЕС, Даниела КостоваВицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..