"Има потребност да бъдат увеличени доходите на хората, защото издръжката им на живот се е увеличила. Точка!", категоричен е лидерът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. За първи път двата големи, национално представени синдиката – “Подкрепа” и КНСБ организират масов протест пред сградата на Народното събрание в София, като основното искане е повишение на заплащането на работещите с оглед на галопиращата инфлация. Политическата ситуация в страната – с неясните времеви хоризонти за съставяне на редовно правителство и заявката на служебния кабинет, че няма да предлага Бюджет за 2023 година, а ще настоява за удължаването на действието на настоящата финансова рамка, провокира скептицизъм относно успеха на синдикалната акция. Хиляди се събраха на жълтите павета и настояха „За повишаване на доходите и запазването на работните места“, каквото е мотото протеста. Акцията продължава с автошествие по централните столични улици. „Това е само предупреждение, следващата стъпка е стачка“, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
"Не мога да сметна колко процента са ни шансовете за успех, но ако не опитаме, шансовете ни за успех да категорично 0%. Винаги се започва с това – няма ги парите. В един момент те се намират. Парите със сигурност ги има, въпросът е как се разходват", коментира Димитър Манолов пред БНР.Едно от основните синдикални искания е спешно приемане на бюджета за следващата година, а не удължаване на Бюджет 2022. Служебният премиер Гълъб Донев обаче контрира:
"Една дългосрочна политика, каквато трябва да бъде политиката по доходите трябва да се формира и изпълнява от редовно правителство. Затова към настоящия момент служебното правителство няма право да формира политика по доходите“ – посочи министър председателят по време на редовния петъчен парламентарен контрол.
Протестиращите настояват за увеличение на заплатите, което да компенсира инфлацията още до края на тази година, както и минимум 13% скок на възнагражденията в частната и бюджетната сфера за следващата година.
"Инфлацията по официална статистика стигна 18.7%, но неофициалната на стоките, които всеки човек потребява ежедневно е над 40-50%. Няма как без увеличение на доходите във всяка една сфера да се случват нещата в България. От 17 септември сме на протестни акции в отделни предприятия в цялата страна. Настояваме Бюджет 2023 година да бъде внесен с всички искания на КНСБ, най-вече за увеличаване на минималната работна заплата от 710 на минимум 850 лева. Държавните предприятия и структури са обвързани само и единствено с бюджета и там увеличението няма как да се случи, ако то не бъде предвидено в бюджета – посочи стачният координатор и национален секретар на КНСБ д-р Тодор Капитанов. По думите му, възнагражденията в държавната сфера трябва да достигнат минимум 1800 лева бруто – това е жизненият стандарт, при който едно домакинство от един човек може да оцелява.
В протеста участват и структурите на КНСБ и “Подкрепа” в БНР, тъй като в момента заплатите в обществената медия са под средните за София, и близки до минималната работна заплата в страната.Например, един инженер, които отговаря за ефира в момента получава 900 лева месечно. Това прави почти невъзможно привличането на квалифицирани специалисти в различните структури на медията.
“От няколко години бюджетът на БНР изобщо не е променян, а в същото време, разходите по поддръжката и тези, свързани с електроенергия, честоти и други – се повишават – посочва Дарина Григорова, лидер на дружеството на “Подкрепа“ в общественото радио, което се издържа с държавна субсидия . – Токът на годишна база е около 1 милион лева, поддръжката на честотите струва около 800 000 лева. 20% е повишението в цените на техниката и всички консумативи, свързани с нея. Инфлацията в страната е 18%, но те са много относителни, защото цените в магазините на някои стоки, са с близо 30% нагоре. Така че наистина имаме нужда от осъвременяване на този бюджет, защото голяма част от средствата, които ни се отпускат, отиват за честоти и ток. Бюджетът е един и същ, а по тези две пера цените са се увеличили драстично.“
Съставил: Елена Каркаланова
Снимки: Дарина Григорова, БГНЕС, Ани ПетроваАрменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..