Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

145 години от обесването на софийските книжари

Никола Вардев – спасеният “лъв“ на София

Снимка: БГНЕС

Преди 145 години, по обвинение в разпространение на бунтовна литература, на бесилото увисват четирима софийски книжари. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага да се издигне мемориал в тяхна памет. През 1889-1891 г. на мястото на стария Шарен мост е изграден Лъвов мост. Пазят го забележителни по своята красота и величественост бронзови лъвове, олицетворяващи четиримата революционери, загинали за свободата на страната – Георги Стоицев, Стоян Табаков, Никола Крушкин и Киро Геошев.


Малцина обаче знаят, че книжарите всъщност са били петима. Петият „лъв“ на София е хаджи Никола Вардев.

“Никола Вардев и Стоян Табаков са братовчеди. Били са овчари, после търговци на катран, а след пътуване до Божи гроб в Иерусалим стават хаджии. През 1864-1865 г. заедно откриват първата истинска книжарница в София – разказва историята на рода си Борис Вардев, прекият наследник на Никола Вардев. – Продават църковна литература, книги, печатни издания. Двамата младежи от малкото село Якоруда тръгват по пътя на знанието и светлината.“

В рамките на няколко години и другите трима книжари отварят свои дюкяни на най-оживените места в бъдещата столица. През 1870 г., след основаването от Васил Левски на софийския революционен комитет, те стават негови членове и започват да разпространяват бунтовна литература. Опасната стока се съхранява в тайни ниши и се превозва в сандъци с двойно дъно. През 1877 г., четири години след смъртта на Левски, книжарите са заловени и осъдени на смърт. Никола Вардев се спасява по чудо.

Борис Вардев

“Има няколко версии за залавянето на тези съратници на Апостола, но със сигурност са били следени за бунтовна дейност – категоричен е Борис Вардев. – Отвън остава ръководителят на тайната организация, който получава агентурна информация за движението на руските войски и измисля план за спасение на поне един от книжарите, за да може оцелелият да подпомага семействата на останалите. Как го правят? Теглят чоп и късметлията се оказва хаджи Никола Вардев. Той използва вратичка в турското законодателство и казва, че иска да приеме исляма и да се покае, но знаейки, че Руско-турската освободителна война е в много напреднал стадий и че скоро София и той ще бъдат освободени.“

Обесването на четиримата софийски книжари е показно: извършено е пред техните книжарници в пазарен ден за назидание на останалите. На 15 ноември 1877 г. те си отиват и остават във вечността броени месеци преди Освобождението, без да видят своята родина свободна. Никола Вардев остава, за да продължи тяхното дело. Дочаква свободата в затвора. Умира в София през 1915 г. на 81-годишна възраст, като до самата си смърт е меценат на културата и образованието.

“Той е огромен дарител и преди Освобождението, и след него. Започва като юрист, става адвокат, бил е окръжен съдия – продължава Борис Вардев. – Парите, които е изкарвал, е влагал в дарения в родното си село Якоруда. Той е един от големите благодетели на читалището там, дарява утвар и църковна литература за храма, учредява стипендия за ученици. Благодарната общественост в Якоруда кръщава улица на него, а ликовете на Никола Вардев и Стоян Табаков са изобразени върху училището наред с други будители на населеното място.“

Няма Вардев, който да не се е занимавал с революционна или благотворителна дейност. По стъпките на именитите си предшественици тръгва и Борис Вардев. Дълги години се занимава с обществена дейност, а преди почти 20 г. заедно с приятели създава читалище “Младост 2003“ в гр. Самоков.

“Има множество подобни родове. Това са родовете, които създават съвременна България – казва той. – Родове, които са тръгнали от малки села и са стигнали до големите градове, където са станали прокламатори на идеята за свобода и развитие. Съвременна България е стъпила на техните рамене. Това е истинската история на България! Това е България!“

Снимки: Десислава Семковска, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58