Четиридесет дни преди да се роди Спасителят православните християни поднасят безмесни ястия на своята трапеза, за да се подготвят за този най-свят празник. Но ако телесните лишения не биват придружавани от покаяние, благочестиви помисли, човеколюбиви постъпки и насърчителни думи към ближния, напразно ще сме постили, защото няма да посрещнем Рождението Христово с очистени сърце, душа и тяло.
Днес (15.11) започва Рождественският пост, чрез който Бог ни призовава да се покаем за греховете. Препратки към подобно въздържание намираме още в Стария завет – Моисей постил 40 дни и нощи преди да получи Десетте Божи заповеди; пророк Илия след строг пост видял Божията слава; Йоан Кръстител се прочул като най-строг постник. Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с Рождеството на нашия Господ, обаче става едва през ХІІ век.
Според църковния устав в навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни, по време на които вярващите искат един на друг прошка и заговяват с блажна храна. През следващите 40 дни те консумират само растителна храна с изключение на Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), когато е позволена и рибата.
Отец Стелиян Кунев от храм “Св. Пимен Зографски” в Бургас съветва християните, сполетени от някаква немощ, да помолят Бог да им даде сили, за да се справят с нея. Защото всички трябва да подготвят душата и сърцето си за срещата с Бог – рождението на Иисус Христос.
“Той се роди на земята, за да ни изкупи от греха и от смъртта, но трябва да се роди и в нашите сърца – казва свещеникът. – Т.е. нашето сърце трябва да стане този духовен Витлеем, в който да посрещнем Бог.”
Отец Стелиян Кунев се връща към думите на апостол Павел, според когото трябва да станем храм на Бога, за да изпълним и предназначението, и целта, и смисъла на нашия живот.
“Нашият живот тук, на Земята, колкото и да е дълъг, е временен, ограничен – продължава духовникът. – Докато вечният живот започва от момента, в който се срещнем с Бог и приемем Иисус Христос за наш спасител и избавител. Тогава за нас вече няма значение кога ще дойде откъсването от земния свят и отиването в небесния или кога ще умрем, казано по простому. Но всъщност ние няма да умрем, а ще живеем вечно и този вечен живот започва от тук.”
И когато придобием Божията благодат, тогава вече ще имаме радост, утеха, грижи един за друг. И така – с малки стъпки към Царството небесно, както казва отецът.
Снимки: архив, личен архивНа 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 13 март Православната ни църква чества паметта на св. мъченик Александър презвитер и пренасяне мощите на св. Никифор, патриарх Цариградски , участвал в VІІ Вселенски събор (787 г.). Свети Александър се прославил като Христов мъченик..
На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим -..