Началото на българските научни походи до Антарктида е поставено преди 35 години, когато в полярния летен сезон на 1987-1988 шестима български учени стават част от проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Българската програма тогава била насочена към научна разработка и организация на логистиката, като именно през този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южни Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южния Залив.
Днес България е единствената страна от Балканския полуостров, която има база на Антарктида и там се работи всяка година. С напредването на технологиите, южният залив на Ледения континент, и по-специално остров Ливингстън, става все по-населен. В околностите на базата ни се намират още 7-8 изследователски центъра на други държави. В съседство до българските учени са колегите им от Испания, Русия, Уругвай, Аржентина, Китай и пр..
“Първата българска изследователска експедиция пристига на Антарктида през пролетта на 1988 г. и поставя началото на последователни научни изследвания върху него. Това са най-екстремните условия, в които човек може да бъде поставен на планетата” – казва проф. Христо Пимпирев – геолог, дългогодишен ръководител на полярните ни експедиции и председател на Българския антарктически институт. Температурите на Южния полюс са като тези на Марс, все едно си на друга планета.Там най-ниската измерена стойност е минус 89 градуса, но през полярното лято обикновено тя е от минус 15 до минус 38 градуса.
Проф. Христо Пимпирев ще ръководи и тазгодишната антарктическа експедиция до Ледения континент, като участниците в нея получиха на официална церемония националния флаг от президента Румен Радев. За първи път тази година към Ледения континент ще отпътува и български военен научно-изследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий".
"Ние ще докажем, че сме морска нация, че можем да правим и наука в Световния океан", каза проф. Пимпирев в интервю за БНР Варна.
"Така ние ставаме морска нация с това епохално плаване. Аз съм щастлив, че ни оказаха съдействие нашите съседи по база – испанците, които дойдоха тук и казаха, че корабът ни е изключително добре подготвен. Българските правителства, по време на смяна на по няколко месеца на служебни и редовни кабинети, все пак разбраха, че това е важно за българската наука, за българската външна политика. Така ние влизаме в европейската научна флота на ЕС. Дори мен вече отвсякъде ме търсят за научни проекти, които ще се проведат на нашия кораб в скоро време. Държавата ни отпусна пари и за гориво и много сме благодарни, че българските правителства имат визия за бъдещeто. А старият ни кораб "Академик" вече не е годен и отива за скрап."
Освен средства за гориво, за нашия военен научно-изследователски кораб са осигурени средства и за закупуване на специално оборудване, за което е обявена обществена поръчка и в момента тече неговото преоборудване. Ако всичко върви по план, корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще отплава около средата на декември с екипаж от 21 военнослужещи, включително един военен лекар. "Работим за това, България да има влияние на Ледения континент след 2-3 поколения", поясни капитан Николай Данаилов пред БНР. А флотилен адмирал проф. д-р Боян Медникаров даде разяснения относно работата по подготовка на плавателния съд:
“Става въпрос за допълнителен корабен генератор, който да помогне за икономия на гориво и енергия, както и допълнителна система за опресняване на вода, защото последно този кораб е трябвало да работи в условията на Черно море, близо до своя пункт за базиране и не е било проблем за него да се снабдява с прясна вода. Сега, благодарение на Параходство “Български морски флот“, успяхме да се снабдим с такава система за опресняване на вода. Ще му бъде монтирано и радио-навигационно оборудване, което в последствие беше закупено. Има задачи, свързани и с подготовката на екипажа, след което ще има 3-4 плавания, които вече демонстрират готовността на кораба да изпълнява задачи в открито море. Тези проверки ще се направят тук, в Черно море. Планирана е практика и на курсанти от училището във Варна, които да плават от нашето пристанище до Картахена, в Испания, за да усъвършенстват своите умения в реални условия.“
Текст: Гергана Манчева (по интервюта на Даниела Стойнова, БНР Варна)
Снимки: bai-bg.net, Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute, БГНЕС
Във вторник от северозапад през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дъжд ще вали на много места в западните райони и Дунавската равнина, а по високите полета на Западна България и Предбалкана бързо ще премине в сняг. Валежите още в сутрешните..
Народните представители не успяха да си изберат председател и при четвъртия опит. От четиримата кандидати до балотаж достигнаха Рая Назарян, издигната от ГЕРБ –СДС, и Силви Кирилов – номиниран от “Има такъв народ”. Трети неуспешен опит за избор на..
Депутатите от 51-вото Народно събрание днес продължават първото си заседание, започнало на 11 ноември. Те ще се съберат, за да опитат за четвърти път да си изберат председател. Трети неуспешен опит за избор на председател на НС..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..