За опазването на Антарктида, трудния старт на българската експедиция и пингвина Гошо

Мадридският протокол от 1991г. е един от най-важните документи за опазване на околната среда. Чрез него се определят строги правила и критерии за опазването на Антарктида – късчето земя на Ледения континент, съсредоточило огромни ресурси от природни богатства, невероятно биоразнообразие, известно като най-голямата естествена лаборатория на планетата. На 4 октомври тази година в Мадрид беше отбелязана 30-годишнината от подписването на Протокола с международна конференция за опазването на континента с участието на България, като една от най-активно работещите страни в света за опазването на Антарктида.

Конференцията имаше своя отзвук и в София, в аулата на Софийския университет, където бяха отбелязани две важни годишнини – три десетилетия от Мадридския протокол и 30 години успешно научно сътрудничество между България и Испания. В това значимо събитие взеха участие изтъкнати учени от България и Испания, посветили работата си на опазването и задълбоченото проучване на Антарктика.

„Всички ние сме жители на Антарктида, въпреки че никога не сме стъпвали там“, изтъкна Китин Муньос, известен испански учен и изследовател, посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Изключително увлекателно той разказа за китовете обитаващи водите на Антарктида, за които ще бъде направен документален филм (WhaleNation), който чрез киноразпространение по целия свят ще покаже на голям екран удивителния живот на най-големия бозайник на Земята. На български филмът ще бъде озвучен с гласа на българската принцеса Калина, съпруга на Китин Муньос.

Алехандро Поланко

„Честването на това събитие е изключително важно тук, в България, където се поддържа и подхранва ангажиментът на страната към Мадридския протокол“, каза в обръщението си испанският посланик Алехандро Поланко и подчерта, че освен чисто научното сътрудничество между антарктически бази „Св. Климент Охридски“ и „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, двата екипа са изградили топли приятелски отношения, които спомагат и за по-доброто международно сътрудничество на двете държави.

Работата на българските антарктици е свързана неизменно с професор Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, който изтъкна важността на Ледения континент за живота на цялото човечество и необходимостта да бъде съхранен като място за мир и изследвания и запазен в този си вид за бъдещите поколения.

Пред Радио България проф. Пимпирев разказа за трудното начало на тазгодишната българска експедиция.

00:00 / 00:00

Христо Пимпирев пред Радио България

„Експедицията стартира и базата беше отворена за два часа, но времето беше изключително лошо. На брега имаше голям ледоход с блокове по 200-300 килограма, които се блъскаха с опасност някой да получи травма. Само седем души успяха да стигнат до българската база. Те я отвориха, извадиха машините и чакаха останалите, но капитанът реши да не дебаркира повече и седеммината се върнаха на кораба. За пръв път в 30- годишната история на експедицията базата ще бъде отворена два пъти. Корабът се върна обратно към Южна Америка, остави българските полярници на остров Кинг Джордж, където бяха приютени в уругвайската база Артигас. В добра кондиция са, и очаквам да отпътуват отново, което се надявам да стане за Коледа, за да могат да посрещнат празниците на българската база. По този начин закъснява изпълнението на програмата с повече от 10 дни. Групата, която трябваше да строи основите на българската научна лаборатория ще се върне малко по-късно, ще се застъпят с учените, които ще пътуват в средата на януари, но в Антарктида нищо не е предвидимо и зависи изключително много от атмосферните условия.“

Българската наука има значима придобивка – корабът „Св. св. Кирил и Методий”

Проф. Пимирев е автор на детска книга, вдъхновена от истинска история на Ледения континет. Премиерата на изданието беше преди броени дни:

00:00 / 00:00

Думите на проф. Христо Пимпирев

„Това е една много симпатична книжка базирана истинската история на пингвина Гошо, от нашата втора експедиция през 1993-1994. Тогава намерихме един ранен пингвин и го прибрахме.

Той не искаше да приема никаква храна, освен от неговата половинка-пингвинка, която му носеше храна, тъй като пингвините са моногамни и живеят по двойки. Той накуцваше леко, но двамата си тръгнаха и след това всяка година ни чакаше да дойдем на брега. В книгата пингвинът Гошо разказва за своя живот на Антарктида, за срещата си с българите и с леопардовия тюлен, от чиито зъби се измъкна и за това как го спасяваме.“

„Антарктическа кухня“ – „вкусен“ разказ за живота на полярните учени

В края на семинара в Софийския университет проф. Пимпирев съобщи, че едно от платата на Ледения континент ще бъде наречено „Мадрид Дом“ в чест на 30-годишнината от подписването на Мадридския протокол.

Във фоайето на Софийския университет е подредена изложбата „30 години заедно на Антарктида“. Тя показва любопитни моменти от живота на българската база на о-в Ливингстън. Фотосите са събрани и издадени в албум със същото заглавие.

Снимки: БГНЕС