Издигане в полето на природните науки, с дългогодишна изследователска дейност в областта на аналитичната химия, преподавател по органична химия в Югозападния университет в Благоевград – това е част от забележителната биография на доц. д-р Катя Лекова. Но признанията и успехите в областта на науката според нея не стигат, ако към тях не е добавено и специално послание към хората, днешните и бъдещите българи. А посланието на доц. Катя Лекова е едно - правете добро и дарявайте, само доброто се помни и стига до сърцата на хората.

Тъкмо на темата за дареното наследство е посветена новата ни среща с тази забележителна българка. В очите й не личи умора от натрупаните житейски премеждия с годините. Тъкмо напротив, тя черпи вдъхновение от успеха на своите предишни дела и продължава да работи в полза на обществото с още повече желание.

През 2018 г. доц. Лекова изпраща на благотворителен търг в Лондон своя картина, нарисувана върху стъкло с авторска техника, разработена лично от нея. Картината е откупена от благородник в британската столица, а спечелените пари са изпратени за деца в България. Макар и да няма високи доходи, като повечето хора в науката, Катя Лекова вярва, че направеното добро ни прави по-богати, затова и дарява известна сума на галерия „Прегърни ме“, за обучение на деца със специални потребности.

• Катя Лекова пресъздава римски мозайки върху стъкло

Поредното безценно дарение от дамата с аристократичен дух е изпратено на Историческия музей в град Поморие. Избрала е тъкмо музея в Поморие, заради добрата организация и професинализъм на хората там.

“През 2014 г. отидох да разгледам римска мозайка, разкрита в центъра на града. Посетих този музей и ме впечатли със своите колекции, с много експонати, а е само 25-годишен”- казва доц. Катя Лекова.

“Колекцията, която дарих, съдържа 28 експоната, свързани с нашия бит, култура и изкуство. Голяма част от нещата са изработени от моята майка, родена през 1911 г.. Един детайл от дантелата “поанлас”, изложен в музея, ме предизвика да даря там изработените от моята майка модели на такива дантели. Реших, че е добре да бъдат в музея, защото много добре илюстрират естетическата висота на българката от началото на м. в. Дантелата се е използвала за украсата на домовете на нашите родители точно преди около 100 години. През 30-те години на м.в. моята майка е учила в Стопанското училище в Дупница, много реномирано и популярно за времето си училище. А там, освен дантели, са изработвали и бродерия с фина китайска коприна. Иначе т.нар. дантела “поанлас” е позабравен днес занаят от вида художествено плетиво. Наподобява брюкселската дантела и е изработвана у нас още от времето на Възраждането. Особеното е, че при този вид дантела предварително се изработват тъкани или плетени ширити, а след това се съединяват по специален начин със шивашка игла. Използвали са се само бели конци, дантелата е трябвало да е бяла. Експонатите, които дарих на музея в Поморие вече са оформени в колекция и съм доволна, че по този начин успях да съхраня родовата памет, пък и това е частица от паметта на народа ни. А трябва да се обръщаме назад, защото там се вижда какъв е бил духът и битът на родителите ни, това ни е съхранило такива, каквито сме днес.”

Доц. Катя Лекова свързва красотата на предметите от бита, които е дарила в музея, с колорита на нашите фолклорни костюми, с които танцовите ни ансамбли покоряват сърцата на публиката по света. “Голяма гордост е, че всички ни оценяват като казват, че красотата и пъстротата у българите са ненадминати” – казва Катя Лекова.

“Затова и в работата, и в дарителството си, аз съм ръководена от тази мисъл - да съхраним нашите български черти и желанието да бъдем добри. Много е важно, човек когато прави нещо за общата кауза, той да не гледа какво ще получи в замяна. Поне в моя житейски път, да направиш добро, е идвало от вътрешно желание, а не от някакви интереси и подбуди. Стара българска приказка казва, че като направиш добро, трябва да го хвърлиш зад гърба си, да забравиш за него. А после съдбата ще се погрижи за теб сама. Това правило и днес е изпитано на практика, то работи. Помагала съм на хора и деца в нужда и знам, че добрината после се връща към теб, дори от там, където най-малко очакваш. Но дарителството може да се счита, че при мен е дори родова черта. Моите пра-пра дядо и баба - Яне и Стефания, са ктитори на Рилския манастир. В параклис вляво от Чудотворната икона там, те са изографисани в цял ръст тъкмо като дарители за това свято място. Те са дарили много злато на манастира още по времето на турското робство. Много се гордея с тях и водя да видят портретите им моите деца и внуци.”

Снимки: архив, Гергана Манчева, личeн архив на Катя Лекова