Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Албания чества 110 години от обявяването на независимост

Приносът на България в борбата за албанска независимост

Снимка: БГНЕС

На 28 ноември Албания чества своя национален празник. Това е денят, в който през 1912 г. във Вльора Исмаил Кемали издига националния флаг и провъзгласява независимостта на Албания от османската империя. Открива се и историческото Велико народно събрание с 37 делегати. Този акт се извършва в навечерието на Първата Балканска война. Със сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г. между Балканския съюз и Османската империя, която претърпява поражение, се признава създаването на албанската държава.

Националният празник на Албания е известен и като Ден на знамето. 469 години преди тази дата през 1443 г., отново на 28 ноември, червеното знаме с двуглавия черен орел е издигнато над крепостта Круя от Георги Кастриоти Скендербег.

Независимо че за официални отношения между България и Албания можем да говорим след обявяване на Независимостта на Албания на 28 ноември 1912 г., това не означава, че преди тази дата не е имало контакти между българи и албанци.

От голямо значение е дейността на албанската колония в София в края на XIX и началото на XX век. Много албански патриоти в борбата за независимост намират убежище именно в България. Важна част от развитието на културната дейност на албанския народ в този период е създаването на печатница „Мбротъсия“ преди 125 години в София.

През последния етап от Албанското възраждане, албанската колония в София, дружеството „Дъшира” и печатницата „Мбротъсия ”, освен активна политическа, организационна, национално-революционна, културно-просветна и книжовна дейност, развиват и широка издателска дейност.

Голямо е значението на издаваните в България албански книги и учебници за развитие на образованието. От създаването на печатница „Мбротъсия“ през 1897 г. до Освобождението на Албания през 1912 г. албанската колония в София е основният доставчик на буквари и учебници за албанските училища и население.

Дълги години председател на Албанското културно дружество в България „Дъшира“ е емигриралият от Албания Лазар Янков Грабова, баща на родената в България художничка Лика Янко. Нейните неповторими творби са изложени в Националната художествена галерия в София. Картините й са високо оценени в чужбина и някои от произведенията й са собственост на чуждестранни ценители на изкуството. От 2021 г. централната алея в градския парк на Белш носи името на талантливата българска художничка с албански корени.

В едно от най-южните кътчета на България, в района на Ивайловград е сгушено единственото албанско село в България - Мандрица. То е основано през далечната 1636 г. от албански мандраджии. Говорът на местното албанско население е запазен за поколенията в първия разговорник с местния албански диалект, издаден през 2015 г. в България.

Българската общност в Албания пази вековни традиции

На 12 октомври 2017 г. българската диаспора в Албания получи равни права наред с останалите етнически общности в страната. Георги Стойков Раковски (1821-1867), който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите - становище, което защитава и историкът Ганчо Ценов (1870-1949) в началото на ХХ в. Проф. Асен Чилингиров (1932-2022) в книгата си „Албански дневник“ описва всички български старини на територията на днешна Албания.

През 2022 година, освен 110 години от обявяването Независимостта на Албания, за която и България е дала своя скромен принос, се навършват и 100 години от установяване на дипломатически отношения между нашите две страни. Между държавите ни няма отворени въпроси и неразбирателства. България подкрепи интеграцията на Албания в НАТО, а днес е един от най-активните поддръжници за влизането на страната в ЕС.

В България годишнината от обявяване независимостта на Албания се отбелязва с поредица културни събития:

Съставил: Светлана Димитрова

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

Още от категорията

Почитаме свети Атанасий, който прогонва зимата

Днес Българската православна църква почита Свети Атанасий. Според народния календар празникът се нарича Зимен Атанасовден и Среди зима. Според поверията светецът прогонва зимата. От този ден тя постепенно отстъпва на топлото време. Свети Атанасий,..

публикувано на 18.01.23 в 05:15

На Антоновден се предпазваме от болести и празнуват железарите

Православната църква чества Св. Антоний Велики, един от първите християнски пустинници в Египет и основоположник на монашеството. По предание е роден към 251-ва година и е живял 105 години. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен..

публикувано на 17.01.23 в 09:55
Бомбардировки над София – вер. април 1944 г.

79 години от най-разрушителната бомбардировка над София

На този ден през 1944 година по време на Втората световна война е извършена най-разрушителната бомбардировка над София. Тя е извършена последователно през деня от американски, а през нощта от британски самолети. Върху столичния град са хвърлени над..

публикувано на 10.01.23 в 07:15