На 28 ноември Албания чества своя национален празник. Това е денят, в който през 1912 г. във Вльора Исмаил Кемали издига националния флаг и провъзгласява независимостта на Албания от османската империя. Открива се и историческото Велико народно събрание с 37 делегати. Този акт се извършва в навечерието на Първата Балканска война. Със сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г. между Балканския съюз и Османската империя, която претърпява поражение, се признава създаването на албанската държава.
Националният празник на Албания е известен и като Ден на знамето. 469 години преди тази дата през 1443 г., отново на 28 ноември, червеното знаме с двуглавия черен орел е издигнато над крепостта Круя от Георги Кастриоти Скендербег.
Независимо че за официални отношения между България и Албания можем да говорим след обявяване на Независимостта на Албания на 28 ноември 1912 г., това не означава, че преди тази дата не е имало контакти между българи и албанци.
От голямо значение е дейността на албанската колония в София в края на XIX и началото на XX век. Много албански патриоти в борбата за независимост намират убежище именно в България. Важна част от развитието на културната дейност на албанския народ в този период е създаването на печатница „Мбротъсия“ преди 125 години в София.
През последния етап от Албанското възраждане, албанската колония в София, дружеството „Дъшира” и печатницата „Мбротъсия ”, освен активна политическа, организационна, национално-революционна, културно-просветна и книжовна дейност, развиват и широка издателска дейност.
Голямо е значението на издаваните в България албански книги и учебници за развитие на образованието. От създаването на печатница „Мбротъсия“ през 1897 г. до Освобождението на Албания през 1912 г. албанската колония в София е основният доставчик на буквари и учебници за албанските училища и население.
Дълги години председател на Албанското културно дружество в България „Дъшира“ е емигриралият от Албания Лазар Янков Грабова, баща на родената в България художничка Лика Янко. Нейните неповторими творби са изложени в Националната художествена галерия в София. Картините й са високо оценени в чужбина и някои от произведенията й са собственост на чуждестранни ценители на изкуството. От 2021 г. централната алея в градския парк на Белш носи името на талантливата българска художничка с албански корени.
В едно от най-южните кътчета на България, в района на Ивайловград е сгушено единственото албанско село в България - Мандрица. То е основано през далечната 1636 г. от албански мандраджии. Говорът на местното албанско население е запазен за поколенията в първия разговорник с местния албански диалект, издаден през 2015 г. в България.
Българската общност в Албания пази вековни традиции
На 12 октомври 2017 г. българската диаспора в Албания получи равни права наред с останалите етнически общности в страната. Георги Стойков Раковски (1821-1867), който е не само революционер, а историк и езиковед, в трудовете си развива тезата, че българите са автохтонното население на Балканите - становище, което защитава и историкът Ганчо Ценов (1870-1949) в началото на ХХ в. Проф. Асен Чилингиров (1932-2022) в книгата си „Албански дневник“ описва всички български старини на територията на днешна Албания.
През 2022 година, освен 110 години от обявяването Независимостта на Албания, за която и България е дала своя скромен принос, се навършват и 100 години от установяване на дипломатически отношения между нашите две страни. Между държавите ни няма отворени въпроси и неразбирателства. България подкрепи интеграцията на Албания в НАТО, а днес е един от най-активните поддръжници за влизането на страната в ЕС.
В България годишнината от обявяване независимостта на Албания се отбелязва с поредица културни събития:
Съставил: Светлана Димитрова
Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..